Захарче, сготви ми пак!

Автор: Яна Пеева

Аз съм кулинарен сноб. Ето, признах си го. И съм безпощадна. Първият път, когато правих на Теодор паста, той ме попита дали имаме кетчуп. Аз реших, че се шегува и се засмях. Той не се шегуваше и много ми се разсърди. Вече не си иска кетчуп, освен за да се майтапи с мен. Всъщност, вкъщи кетчуп въобще не се внася. Истината е, че за разлика от всички останали домакински задължения, които искрено мразя, готвенето ми носи душевен мир и абсолютно щастие. Както и безподобен хаос след себе си, но това е друга тема. Мога с часове да се ровя в кулинарни блогове, да разгръщам готварски книги, а единственото нещо, което гледам по телевизията, са Food Network и 24 kitchen. Записвам рецепти, запомням трикчета, даже следя един профил в инстаграм, който показва как готини италиански баби правят паста.

Всички сосове си ги правя сама, от нищо, както се казва. И маринатата също. И блатовете за торта. И кремовете. Не претендирам, че готвя удивително вкусно, но не сме умрели от глад и обикновено никой не се оплаква. Освен Борис от лещата, но съм склонна да приема, че някои хора просто не обичат леща, какво да се прави. Теди е добро прасенце и първо яде, а после критикува. Историята естествено познава и няколко лични провала, на които умилително се смеем. На пример шакшуката, която бе наречена от него “най-ужасното нещо, което някога съм ял”/“топло гаспачо с плуващи яйца вътре”/“моля те, никога не го прави това повече” или първото цяло пиле, което обезкосмявах в живота си. Точно така, пише “обезкосмявах”, а не “сготвих”. Представете си шока ми, когато след като гордо бях обявила на Теди (пресни гаджета, току-що отишли в Англия, най-сетне имаме функционираща кухня и ще му готвя вкусна питателна вечеря), че ще ядем пълнено пиле, се оказа, че трябва да прекарам половин час в пощене на суровото пиле с пинсетка. Не се справих много добре. И дълго време след това не ядохме пиле. Но като изключим това и няколко по-препеченки пържолки, се справям доста добре. Или поне така си мислех до вчера…

Отидохме на пазара, за да си накупя подправки, защото изведнъж се оказах само с сол и черен пипер вкъщи. Между другото забърсахме разни други хубавини и точно тръгнахме да се прибираме, когато видях месарница. И в месарницата - ребра. И си представих една идилична картина, в която тези ребра, готвили се минимум 4 часа, излизат от фурната, Теодор ги вижда, опитва ги и изпада в екстаз. Нямаше как, купих ги. Прибрахме се, мариновах ги в невъобразимо вкусна марината, нагласих фурната на 150 градуса и ги мушнах вътре, предвкусвайки успеха, който ще пожъна на вечеря.

Междувременно спретнах и едни солени мъфини, защото се оказа, че Борис няма да дочака ребрата, а все нещо трябва да яде. Под спретнах имам предвид, че направих там някаква си смес измислена, бутнах вътре замразен грах, остатъците от бекона, с който Теди дава хапчето на Алекса, малко останало на дъното на кутията сирене и т.н. в същия този дух. Половината излязоха сурови и трябваше да ги допичаме, другата половина поизсъхнаха. Не ми беше голяма драма, все пак звездата на вечерта, УНИКАЛНИТЕ МИ РЕБРА, се печаха бавно във фурната и не трябваше да разваляме спокойствието им, заради някакви си смотани мъфини.

Пай с мандарини?

Вълнуваме се за ребрата!

Вълнуваме се за ребрата!

Прескачаме вечерята на Борис (и на кучетата) с въпросните мъфини, както и това, че аз и Теди също изядохме доволно количество. Със заспиването на Бобката съвпадна и съдбовния момент на готовност на РЕБРАТА. Тържествено ги извадих от фурната и ги положих в чиниите и с бодра стъпка ги занесох на масата. Носеше се аромат на щастие. С притаен дъх очаквах Теди да отхапе и да обяви, че това е най-вкусното и магическо нещо, което е ял в целия си живот. Че съм абсолютна богиня на кулинарията. Че ще ги сънува тези ребра. Че благославя земята, по която съм стъпвала на път към магазина. Че ще ме носи на ръце до края на света, заради тях.

Теодор обаче дъвче и мълчи. Мисля си “Ех, толкова са прекрасни, че даже не може да намери думи..” Усмивката ми бавно помръква, а той най-накрая проговаря.

- Мии... не са ми любимото нещо.

Буца ми засяда на гърлото. Факт, не съм ги опитала. Отхапвам. Божествени са. Разпадат се, само като ги погледнеш. Трябва да ми дадат награда за тия ребра. Поглеждам го шокирано, докато все още дъвча и го подканям с ръка да продължи.

- Ами, много са меки! Така ли трябва да се разпадат? Никакво съпротивление не чувствам, като ги ям. Странно е... 

- Е, съжалявам, ама да знаеш, че са супер яки, а ти всъщност нищо не разбираш. 

- Сигурен съм. Все пак не са шакшука, така че съм доволен! - И докато поглъща не знам и аз кой си мъфин - А пък мъфинките ти са феноменални, трябва да я запомниш тази рецепта задължително!

Другият път такива ребра ще му сготвя… три дни няма да може да ги сдъвче!

Оригиналната рецепта за божествените ребра :

1/2 чаша кафява захар
2 супени лъжици паприка (каквато я обичате вкъщи, аз ползвах люта)
3 супени лъжичи чили на прах
1 супена лъжица лук на прах (това го пропуснах, защото нямах)
2 супени лъжици кашерна сол (ако слагате обикновена, трябва да е повече)
Лют червен пипер на вкус
Колкото ви душа иска черен пипер

*Това са съставките за около 2,2кг ребра.*

Загрейте фурната на 95градуса. Смесете подправките в купа. Сложете ребрата върху фолио и щедро ги натрийте със сместа. След това ги обърнете и повторете процеса. Хубаво ги завийте във фолиото, така че да сте сигурни, че е затворено отвсякъде.

По оригиналната рецепта ребрата се пекат общо 6 часа. 4 от тях на 95 градуса, а после още два на 80 градуса. Аз нямах толкова много време, затова ги пекох около два часа и половина на 150 градуса, а след това (заради мъфинките!) още около 30 минути на 180 градуса. Накрая се разпадаха. Понеже ги обичаме препечени, когато станаха готови, ги разопаковах и ги оставих на горен реотан за няколко минутки.

Бележка: Това е вторият ми текст със заглавие от песен на Уикеда. Песента е "Тинтява" и няма как да не ви накара да се чувствате супер добре и щастливи. Също както ребрата ми!

Препоръчваме ви още:

Невидимо присъствие

Плевел и плява

 

Последно променена в Петък, 12 Октомври 2018 21:25
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Красиви хора

Красиви хора

17 Окт, 2018 Истории

Хазарт

Хазарт

17 Окт, 2018 Истории

Ева на третия етаж

Ева на третия етаж

17 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам