Кървава луна

Автор: Мария Пеева 

В този разказ действително става дума за кървава луна и дори за голи рускини, но всъщност си е една съвсем обикновена семейна история. Доколкото нашите истории са обикновени. За мен са, но тъй като вече няколко пъти ме обвинявате, че си ги съчинявам и украсявам, започнах да си мисля, че може би не са чак толкова обикновени. Вие ще кажете.

Миналата седмица тържествено се сбогувахме с морето. С всичките му там ритуали - хвърляне на камъчета, събиране на мидички, пеене на пиянски моряшки песни (последното си го измислих, признавам). Прибрахме се в София, пуснах 17 перални, грижливо сгънах и прибрах кърпите за плажа, че даже и лавандулов ароматизатор им сложих против молци. Както се казва, зазимих морския багаж.

При което моят половин в четвъртък ми съобщи, че на следващия ден има пътуване до Благоевград. След като така и така ще ходи в тази посока, искаме ли да дойдем с него. Може и малко по-натам да се разходим - до Гърция. Нямало къде да спим, ама да намеря нещо в интернет.

Искам да поясня, че когато ми каза това, бях с 39 градуса температура, вследствие на вирус, който лепнах на половината рожден ден на Борис, моят първороден внук. Зарази ме самият полурожденик, който го изкара с малко хленчене за един ден, но зарази майка си, после и баба си, баща си и слава богу, само единия чичо.

Та с 39 градуса температура в четвъртък вечер реших, че щом е заради морето, на следващия ден ще отида на доктор и ще оздравея веднагически. Съответно се захванах да търся къде ще се спи.

Познайте колко лесно се намира къща или хотел за скромна семейна група от осем души в пика на сезона. Добре че половината група рязко отказа да идва само за два дни и изведнъж излезе, че сме четирима. Лесна работа, казах си, отдавна не съм търсила място за спане на толкова маломерна тайфа. Все ще открия някой килер под стълбището.

Затова представете си изумлението ми, когато попаднах на тази жестока оферта. Къща на плажа, ама на самия плаж. Излизаш на двора и си на пясъка. Събуждаш се и влизаш в морето. Приспиваш децата и отиваш на нощно къпане. Абе, приказка! И цената човешка. После се оказа, че цената била за един, но пък едното дете го минаха безплатно, та ни излезе само по три. Дребна работа.

И така, в петък вечер, с малко багаж, а аз с надлежно предписан антибиотик, се оказахме в тази невероятна къща на плажа. Като казвам “къща на плажа”, всъщност е бунгало. И не просто е на плажа, ами е на 10 метра от най-големия и модерен плажен бар на северното гръцко крайбрежие. Всичко това не го пишеше в описанието. На картата къщичката беше забодена в някакво произволно селце. Разбрахме точно къде е, когато пристигнахме и джипиесът ни доведе на същия този плаж, където си взимахме сбогом с морето само преди седмица. Егаси късметлиите. 

37951116 10215064369816399 7624391682905079808 n

Не много отдавна една приятелка ми прати много забавна история, която така и не публикувах. Историята се казва “Къща на плажа” и разказва за нейната къща, която наистина е на плажа, само че на друга ширина и дължина. Страхотно написана история, с присъщото й фино чувство за хумор, в която тя не просто намеква, ами директно заявява, че да живееш на плажа никак, ама никак не е хубаво. Не я публикувах. Ама че фукла е тази Марая, си помислих. Не стига, че живее в тази прекрасна къща, ами на всичкото отгоре не я и харесва. Превземки! Обаче, да ви кажа, вече й вярвам. Убедих се какво е да живееш в къща на плажа. Особено на плажния бар.

Първият гаф беше, че няма интернет. Тоест, рутер има, мрежа има, но е толкова слаба, че докато страницата зареди, забравяш какво си искал да прочетеш. За тийна това беше страшен удар под кръста. Опитах се да го успокоя.

- Виж какво. Сега не можеш да оцениш достойнствата на къща на плажа, но ти обещавам, че някой ден с голяма радост ще доведеш гаджето си тук.

- Как пък не съм завел гаджето си на място, където няма интернет! Никога не бих й го причинил. - отсече младежът. Явно за тяхното поколение почивка без интернет е това, което е за нас почивка без течаща вода. Интернет за младото поколение е като водата за живите същества. Ако ги оставиш на сухо за един ден, току-виж са се гътнали.

Вторият гаф - музиката. Когато пристигнахме в осем в петък вечерта, все още гърмеше. Излязохме да хапнем в близкото селце, в първото заведение, където Косьо откри добър интернет. Оказа се, че важната работа, за която му трябваше връзка с глобалната мрежа, беше да провери футболните новини и какви нови мемета са качили любимите му страници. Тъй като се смееше толкова сърдечно, помолихме да сподели с нас. Но след като ни показа двайсетина мемета, нашият тийн заключи, че нямаме никакво чувство за хумор, и ни остави да се спъхваме нещастни в собствената си скучност и сериозност.

Все пак от интернета имаше определени ползи, защото Косьо прочете, че вечерта ще има кървава луна, която ще се наблюдава чудесно и тук. Бързичко се върнахме да я наблюдаваме от двора. Музика, слава богу, вече нямаше. И няма да ви лъжа, красиво е. Не просто красиво, съвършено. Имаш чувството, че сте сами на целия свят. С кървавата Луна и блестящия Марс под нея. (Косьо го позна, да не мислите, че аз). И с комарите. И с трите симпатични голи рускини, които пискат във водата пред вас. Но нищо фатално. За комарите се намазахме, а рускините не ни пречат, дори няма нужда да се мажеш срещу тях. По някое време се опитах да пратя момчетата да ги снимат, което искрено ги възмути. Момчетата, не рускините. Рускините бяха вече толкова порядъчно… развеселени, че нямаше да имат нищо против. Някъде към 12 и рускините се умълчаха, Луната изсветля и ние си легнахме спокойни и щастливи. Животът е прекрасен, когато си в къща на плажа.

37962615 10215064375856550 73062758119112704 n

Така си мислихме някъде докъм два. Тогава рускините изглежда се събудиха и се разпищяха. Крещяха нещо за Ваня. Ваня това, Ваня онова. 

- Тия, ако не млъкнат, ще отида да ги удавя. - измърмори Пеев в просъница.

- Иване, млъкни. - мрачно изръмжах. - Не чуваш ли, че се карат за ТЕБ!

- Ох, Меро, ти няма да пораснеш.

Все пак мисълта го успокои, защото се обърна и заспа. По някое време момичетата най-после проумяха, че няма как да разделят Ваня, защото той вече е мой, укротиха се и заспаха. Заспах и аз.

В седем сутринта ни събуди яка испанска чалга. Новият ден започна за нас, като отгоре на всичко се оказа, че барът само е пробвал уредбата, но иначе кафе машината ще се включи в 9.30. Един разочарован Ваня (вече само така ще го наричам) отиде до добре познатата ни пекарна в градчето и се върна с кафе и закуски. Момчетата се събудиха от музиката чак към девет. На тях изобщо не им пречи да спят дълбоко, докато Енрике Инглесиас се чуди дали сме гаджета или само приятели.

Да си в къща на плажа има, разбира се, и доста предимства. Примерно, излизаш от вас и влизаш в морето. Шезлонгите и чадърите са си твои и са в собствения ти двор. Освен това разбрахме, че вечерта ще имаме рейв парти. Някаква велика гръцка звезда (дали не е готината мацка от Евровизия) ще бъде в нашия плажен бар. Щем не щем, и ние ще сме тук. Коко страшно я харесва и ще побеснее, че вместо да дойде, остана при Теди и Яна. Ние все още не знаем дали я харесваме. Ще разберем довечера. Но едно е сигурно. Утре сутринта вече няма да я харесваме. 

***************

След вечеря се прибрахме повече от леко притеснени какво ще заварим пред нашата китна къща на плажа. Представете си облекчението ни - не само че нямаше концерт, но нямаше дори и рейв парти. Да, гърмеше музика, но само пет-шест палави момчета и момичета от персонала подскачаха, докато разчистват. Отидох до бара да купя нещо за пиене, а те дори ме почерпиха. Тази вечер нямало да има купон, казаха. Другата седмица. Малко по-късно “Чика-чика” спря и ние чухме вълните и щурците. 

На сутринта се сбогувахме с морето отново. До следващата година. И си потеглихме към София.

Да си в къща на плажа наистина е прекрасно. Но за да не злоупотребяваме с късмета си, повече няма да отсядаме там.

Историята на Марая може да видите тук. Засрамих се, задето помислих, че Марая се превзема, и я публикувах.

За половинката рожден ден на Борис ви разказва Яна ето тук.

И като говорим за откачени семейни истории, прочетохте ли нашите Виенски истории? Или как Моцарт ни прокле?

Последно променена в Понеделник, 30 Юли 2018 08:12
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам