Двойка по математика!

Автор: Мария Пеева

Вчера Коко ми се обади от училище, разплакан.

- Мамо, ще ти кажа нещо ужасно! Имам двойка по математика!

Коко не е най-добрият ученик сред моите момчета и не му е любим този предмет. Отдавна съм приела фактите и се старая да ценя и поощрявам силните му страни, защото в крайна сметка не може всеки да е математик. Затова и не реагирах притеснено, а почнах да го успокоявам.

- Коки, може ли да се разстройваш толкова за една слаба оценка? Явно нещо не си разбрал или си пропуснал. Не е приятно, но на всеки се случва да получи двойка. И аз не съм имала само шестици едно време. (Всъщност имах само шестици и веднъж единица за подсказване, но не е подходящ момент за тези подробности).
Плачът рязко спря и Коко заяви:
- Ех, исках повече да те стресна! Всъщност имам 5,76!!! И на всичкото отгоре това е най-високата оценка в класа. Е, добре де, една от най-високите. Ама ти защо така не се хвана? Сега ще звънна на татко!

Засмях се и затворих. Това ще е интересно, си казах! Иван, за разлика, от мен много иска Коко да е отличен математик. Дори спорихме преди време дали трябва Коко да ходи на уроци по математика, след като не го влече. Това е един от въпросите за възпитанието на децата, по които все още имаме разногласия. Направо нямам търпение да разбера реакцията на баща му.

След малко Иван ми звънна.
- Довечера ще говоря сериозно с тези деца! Не може такива шеги да си правят с мен!
Напуши ме смях.
- Коко наистина ти се е обадил!
- Аха, значи и ти си в играта? Ама бива ли такива номера да ми правите?

Оказа се, че Коко, недоволен от моята слаба реакция, решил да подсили ефекта. Обадил се на баща си, хлипал сърцераздирателно и бърборел нечленоразделно. Иван, като всеки родител в такава ситуация, се притеснил, че нещо лошо се е случило с детето, скочил, хукнал към колата да отива в училище. И вече бил готов да потегли, когато Коко си признал, че нищо не е станало, даже има повод за похвала.
- Ще ме умори това дете. Направо е роден за актьор. Ама може би и за математик става, виж как взе да ги разбира задачите. - ми каза Ванката.

Разказвам ви го, защото преди време ви бях споделила как ни е трудно да убедим Коко да полага повече усилия за домашните си, особено за математиката. Може да прочетете за това в тази история. Тогава с татко му не само спорихме, ами и за малко да се скараме, защото той държи много на пустата му математика и се притеснява за Коко. Аз също обичам математиката, но повече държа детето да прави това, което обича и да се развива със своето темпо. В крайна сметка, тъй като у дома аз се занимавам повече с образованието на децата, Иван прие да опитаме по моя начин. И се оказа, че при нашето дете работи добре. Споделям го с вас, защото може да решите да пробвате и вие тази тактика - без пресиране и без настояване. При Коко се оказа ефикасна, дано помогне и на още някого.

И така, какво направихме всъщност? Поговорих с Коко спокойно за училището и уроците, помолих го честно да ми каже защо не се справя много добре. Той първо се измъкваше от разговора, но после се разприказва откровено. Изслушах колко не обича математиката, колко му е трудна, колко са дълги домашните и най-вече колко му е скучно. Съгласих се с всичко това. После му казах следното:

Винаги когато не разбереш в училище или ти е трудно да си решиш домашното, можеш да ни попиташ. Но ние повече няма да те питаме дали си готов с уроците, дали си решил задачите, нито какви оценки имаш. Няма да ти се караме и да ти правим забележки за ниски оценки и няма да те наказваме и да те лишаваме от свободно време.

Оценките са твои, знанията са твои, отговорността е твоя.

Можеш да ни попиташ сам, ако имаш нужда от помощ. Но ако искаш, може дори изобщо да не учиш математика. Е, има риск да те изгонят от училище, защото с двойка за годината по математика не можеш да продължиш в следващ клас. Но е важно да знаеш, че ние няма да те караме насила да я учиш тази математика и не очакваме от теб да си голям математик, нищо че двамата ти братя и баща ти разбират от математика. Всъщност ние мислим, че ти си прекрасно дете и те бива за много неща, нищо чудно да те бива и за математика. И да не те бива, пак ще те обичаме. Така че занапред решаваш ти.

След този разговор спряхме да говорим за математика и да питаме за оценки. Така или иначе ги виждаме в електронния дневник, но се разбрахме с Иван да не коментираме нищо, докато детето не реши само да говори за тях. Известно време нищо не се случваше, в дневника продължиха забележките от сорта, че Коко е разсеян, продължиха тройки и четворки. След време обаче започнаха да се появяват повечко петици, Коко започна по-често да пита за задачите. Миналата неделя му обяснявах задачите от движение, той сам пожела. А после ме прекъсна и ми ги обясни по още по-лесен начин, както са го учили в училище. Прегледах му домашното и се оказа, че няма нито една грешка, което отдавна не беше се случвало.
- Виж ти. - казах. - Браво на теб. Оказва се, че математиката наистина ти е интересна.

И ето че вчера Коко ни изненада с тази уж “двойка”, която всъщност е шестица.

Според електронния дневник излиза, че Коко е започнал да се справя много по-добре по всички предмети. Ето какви съобщения получавах преди:

Калоян е твърде шумен в часовете, трудно се организира и не успява да покаже големите си възможности. Впечатлена съм от креативността му, но малко по-висока лична организираност ще му помогне да се изяви по най-добрия начин.

Коко има големи възможности и необходимите знания, за да постига отлични резултати, но е доста разсеян и често бъбрив.

Ето какви са последните две съобщения:

В последната седмица Калоян ме радва със серия успешни изяви - повече внимава и се старае, отговорите му са по-пълни и логични, дори е по-подреден. Надявам се да запазим това отношение и този подход към задачите по-дълго, за да постигнем представяне, съответстващо на нивото му.

Калоян се справя отлично! Упражненията в клас решава бързо и вярно, устните отговори са безупречни.Понякога трудно се справям с неговата емоционалност. Често излиза от темата, иска само той да разказва. Знам,че е характерно за възрастта и не се сърдя.

Тази сутрин Коко беше станал много преди нас и вече решаваше последната си задача от домашното по математика, когато се събудихме. Не знам какво става с това дете. Нямаше как не споделя и с вас.

Изглежда усещането, че имаш избор и носиш отговорност за него, работи по-добре от лекциите и назиданията, дори когато си съвсем малко момченце.

Баща му го похвали и му каза, че каквото и да прави, когато порасне, математиката винаги ще му помага и затова много се радва, че придобива самочувствие и се справя все по-добре в училище. Математиката е важна и за великите готвачи, нали така? Как иначе ще сметнеш продуктите, грамажите и пропорциите?

DSC 5552

 

А Коко, след като си написа домашното, седна и на бърза ръка си измисли сам настолна игра и направи картите за нея. Можело да стане дизайнер на игри, или влогър, или готвач, още не е решил, ми каза. Не знам какъв ще бъде някой ден, но ще се погрижа да получи от нас достатъчно подкрепа и обич, за да сбъдне своите мечти, а не нашите. 

 

29404511 10214188172152005 456545472 o

 

А прочетохте ли Лайфхакер?

Последно променена в Събота, 24 Март 2018 17:56
Прочетена 29625 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

My totally cool grandson :) #grandson #babybobby #mamaninja

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на