За баба Миче и Кафка

В една група за читатели някой постнал онази мисъл на Кафка „Първият признак, че започваш да разбираш, е желанието да умреш.“ Кафка е изгубил три от сестрите си в концентрационни лагери и е починал от туберкулоза на 40 години. Преживял е времена, когато отчуждението, жестокостта и безчовечността са били норма. Някак е разбираемо отчаянието му.
Обаче отдолу под цитата на Кафка чета интересни коментари – как един се уморил от живота, друг от хората, трети от сивотата… Е, това екзистенциално пресищане вече ми идва малко в повече.
 
Сещам се за моята баба Миче (Мария, на нея съм кръстена). Тя е родила 4 деца, отгледала три, първородният починал на 6 годинки след тежко заболяване. Преживяла е глад, мизерия и две световни войни. Цял живот е работила, предимно като санитарка в психиатрия, защото нямаше образование. По гърба имаше прободни рани с нож от някакъв пациент, който я нападнал. И да, нямаше образование, но четеше Библията и я знаеше наизуст. Погреба дядо ми, след като години наред го гледа и се грижи за него, лежащо болен. Всеки ден месеше и печеше хляб, макар че беше градска жена. Точеше най-вкусните баници и готвеше вкусно и здравословно, със зехтин и вегетариански, по време, когато никой не се интересуваше от това. Говореше малко, но каквото каже, беше на място. Не оставаше без работа. Като приключи с домакинството, грабваше куките и плетеше. Майка ми все още пази някъде изкъщи нейните плетива - всеки бод си е на мястото. Ако нямаше внуче, за което да плете, гласеше елечета и за съседските деца. А аз я чаках да седне с куките в ръце и се настанявах до нея на старото диванче. Идваше моят час. Като някое досадно малко свределче започвах да я разпитвам за това и онова, докато не я разприказвам, та да ми разкаже някое семейна история. Или библейска. Други не знаеше, но тези й се удаваха. А на мен и досега малко ми се мешат в главата фамилните спомени с историите на Аврам и Сара, Самсон и Далила, Давид и Витсавее.
 
Отгледа пет внуци, сред които и мен, а после помагаше и за правнуците. Беше над осемдесетгодишна, когато веднъж Теди, моят първороден, вдигна 40 градуса и никакви лекарства не помагаха, а тя дойде и ме научи как се сваля температура с мокри чаршафи и оцет. До сетния си дъх не се спря. Когато я видях, за последен път малко преди да си отиде, ми каза: „Миме, уморих се вече, май ми е време“. Беше на 98 години, когато за първи път я чух да каже тази дума – уморих се! Какво право имаме да се уморяваме от живота, ние, млади, здрави и силни хора, на които всичко ни е по конец? Ето това би отвърнала баба Миче на Кафка. Така че, скъпи ми Кафка, и последователи, аз мисля да слушам баба Миче, а вие си се уморявайте преждевременно.
Последно променена в Сряда, 16 Август 2017 14:47
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Къде живееш?

Къде живееш?

16 Окт, 2018 Истории

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Шерше ла суп

Шерше ла суп

14 Окт, 2018 Забавно

Добра свекърва

Добра свекърва

13 Окт, 2018 Отношения

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам