Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Самотна майка

Искам да ви разкажа тази история, защото в България се шири клишето за самотната майка. И за горките дечица, отраснали без бащинска фигура в живота си, комплексирани, потиснати и объркани.

Представям ви Таня. Приятелки сме от ученички. Винаги е била свястно, красиво, умно, амбициозно момиче.

Така й се стекоха обстоятелствата, че се омъжи много млада, но бракът не продължи дълго, а таткото на момиченцето й се дистанцира напълно от живота им. Но фокусът на тази история не е да го съдя, той е направил своя избор. Не е първият мъж, който не може да приеме факта, че дори да не е съпруг, той винаги ще бъде баща. По-важното е как Таня отгледа сама Тина, която в моите спомени винаги ще си остане най-сладкото, усмихнато до ушите, къдрокосо, будно момиченце с огромни кафяви очи и щръкнали ушенца като на сърне.

 

Тина и моят Теди са с една година разлика. Когато бяха малки, често ги събирахме да си играят заедно. В онзи най-ранен период на детството им Таня винаги е била по-строгата от нас двете. Теди общо-взето си беше глезено дете. Първи син и първо внуче на баба и дядо, с постоянно ангажирани родители, работещи студенти. Без да искаме, влязохме в тази прословута матрица на родителите, които компенсират липсата на внимание с угаждане на прищевки. Таня също работеше и учеше, нищо чудно да е била по-заета и от нас. Но Тина не получаваше винаги куклата, която си поиска. Тина трябваше от съвсем малка да хвърля кофата и да ходи до магазина за хляб. Никога не бих си позволила да го коментирам, но понякога си мислех, че Таничка е твърде взискателна. Сега си давам сметка, че не й е било лесно да се справя сама, с работа, учене и домакинство. Явно не съм била единствената обезпокоена „доброжелателка“, защото тя веднъж ми разказа през сълзи как друга приятелка й направила забележка, че е много лоша майка, защото не позволила на детето да яде сладолед преди обяд или подобна дреболия. Дадох си сметка колко съм била несправедлива и предубедена и си обещах никога, никога повече да не я съдя, дори в мислите си. Представете си само колко е нечестно! Самотните майки не само поемат всички грижи за детето си – финансови, битови, емоционални. Но и постоянно са обект на поучения от страна на приятели, роднини и дори случайни познати. Сякаш обществото веднага окачествява една жена като неспособна да бъде майка, щом е неспособна да живее с бащата на детето си. В кой век живеем, боже мой?

 

През годините бях свидетел на израстването на Тина. И Таня израстваше с нея. В детството й беше строга, а в пубертета й стана приятелка. Споделяше с дъщеря си всичките си истории – отминали и настоящи, всички грешки, които е правила, всички съмнения, които са я измъчвали. Никога не съм имала с майка си връзка, каквато имаха те двете. Даваше й пълна свобода и може би затова детето никога не злоупотребяваше с нея. Разговаряха за любовта, секса, връзките и разделите. Тина стана прекрасно момиче, ни най-малко не преувеличавам. Не познавам по-разумна млада жена от нея. Нито по-амбициозна, упорита и трудолюбива. Не съм чула никога Таня да се оплаква от финансови затруднения, макар че надали й е било леко. Парите може да не стигаха за друго, но за уроци и учебници винаги успяваше да осигури. Тина й каза веднъж: „Ти винаги намираш начин, мамо.“

 

Тина завърши с отличие математическа гимназия. Замина с пълна стипендия за един от най-престижните университети в САЩ. Намери си работа веднага, за да не потъва майка й в заеми. Скоро ще завърши и университета. Сигурна съм, че това дете ще стигне далече в живота. То го заслужава.

 

Таничка, моля те да ми простиш. На всички ни да простиш, които се съмнявахме, че ще се справиш. Дано намериш мъж, достоен за теб. Но и да не го намериш, изобщо няма да те мисля. Дори да си самотна майка, ти никога няма да си сама. Имаш си любяща сестра, чудесни родители и цял куп приятели, които те обичат. Имаш си и Тина. Как може една майка да е самотна, когато е отгледала такава дъщеря?

 

Нямам какво повече да кажа, освен да цитирам Таня:

 

Най-голямата ми награда е да чуя: „Мамо, липсваш ми, ти си ми най-добрата приятелка. С теб мога да споделя всичко, без да ме анализираш и поучаваш.“ Чувствам се напълно реализирана и удовлетворена в основната, според мен, роля на една жена – да бъде майка.

Последно променена в Понеделник, 06 Февруари 2017 12:40
Прочетена 1114 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook