Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Любовница

Автор: Мария Пеева

Мнението изразено по-долу е лично мое. Не претендирам да говоря от името на целокупния женски свят. Всяка от нас възприема по свой начин подобни болезнени ситуации и би реагирала различно.

Приемете, че следващата история е измислена. Ако все пак заподозрете, че е истинска, уверявам ви, че поне имената в нея са сменени, както и някои детайли, за да запазя анонимността на главната героиня.

Ани е на 43 години, но не бихте й дали повече от 33. Докато не се вгледате в дълбоките й очи, видели твърде много. Крехка е като малка порцеланова кукла. Въпреки уязвимия си вид, има успешен бизнес в един твърде мъжки свят.

Ани е дете от разбито семейство. Майка й е с два развода във времената, когато разведените жени биваха дамгосвани от обществото, наричани „парясници“, превръщани в обект на подигравка, неприлични закачки, грубиянски свалки и най-доброто, на което можеха да се надяват, е съчувствие, защото стоят на последното стъпало в йерархията на женското войнство. Най-добрата приятелка на Ани в детството й също е от нефункциониращо семейство, дете на вдовец-алкохолик, с втора майка, която би могла да послужи за прототип на „мащехата“ от най-страшните детски приказки.

Ани се омъжва много млада, още студентка, за доста по-възрастен заможен разведен мъж, който се държи с нея като с принцеса през двете кратки и безумно щастливи години на брака им. Опитва се да забременее, но съпругът й се разболява внезапно и буквално за два дни си отива. Остава вдовица преди да е навършила 25 г. Почти цялото наследство на съпруга й се озовава при синовете му от предишния му брак, които фактически са по-възрастни от нея. Ани е млада, изплашена и не оспорва нищо в съда. Вместо да търси нов закрилник и глава на семейство, решава да запретне ръкави и да се опита да направи нещо сама. Майка й я подкрепя.

Оттам нататък следват 10 години на почти денонощна работа седем дни в седмицата, безбройни битки, за да се докаже, и в крайна сметка – успешна кариера. Ани се отдава изцяло на бизнеса си и тъй като е умна, амбициозна и способна, си извоюва ниша на пазара. Фирмата й не е голяма, но печели достатъчно, за да й осигури добър стандарт и независимост. Купува си жилище, кола, помага на майка си. Понякога й остава време и да се позабавлява. Някъде към 30-годишна възраст на хоризонта се появява страхотен мъж, отново по-възрастен, но този път с малка разлика, стабилен, романтичен, влюбен и… женен. От самото начало условията на връзката са ясни и за двамата. Никой не очаква от другия нещо различно от добър секс, без каквито и да било ангажименти. Ани влиза в най-баналното клише – любовница е на женен мъж, който твърди, че бракът му е нещастен, но не иска да промени ситуацията. Не бързайте да я съдите. Ани е изоставена от баща си в детството и все още я боли и за нея самата, и за майка й. Последното, което иска е, да предизвика развод и да накара други деца да страдат. Връзката е изключително дискретна и от нейна страна няма никакъв натиск да премине към нещо сериозно. Устройва я, защото след всичко преживяно, не вярва особено в семейството и няма намерение да създава свое. Освен това не иска да разчита на мъж и няма особено доверие в мъжката лоялност. Положението остава непроменено за известно време, докато не я сполетява поредното клише.

На 37 години Ани забременява. Следва кратко двоумение какво да прави. Съветва се с майка си. Възрастната жена й казва, че единственото, което я е крепяло в най-тежките мигове е детето. Че жената трябва да създаде живот, щом има този шанс. Че не се знае, ако сега махне бебето, дали някога отново ще може да забременее. Ани се колебае дали изобщо да каже на бащата, но в крайна сметка решава, че той има право да знае. Съобщава му, че е бременна от него, че ще задържи детето, че не иска от него да го признае и не очаква финансова помощ. Не знам колко жени биха могли да постъпят така почтено в толкова непочтена ситуация. Бащата действително не признава детето и за известно време изчезва от хоризонта. Докато една вечер на вратата се звъни и той се появява отново, гузен, притеснен и объркан, с цветя за майката и напълно неподходящ огромен плюшен мечок за малката. Искрата не е угаснала и Ани го приема отново.

След още няколко месеца изниква нов проблем. Детето започва да се привързва към бащата. Радва му се, търси го, вика го по име. Някъде към втората му годинка, и след почти десетгодишна връзка, Ани след много колебания решава да промени ситуацията. Казва на бащата, че трябва да се разделят. Не иска дъщеричката й да расте объркана, да нарича баща си по малко име и да го смята за добрия чичко, приятел на мама. Някой ден тя ще порасне и истината може да я нарани ужасно.

От доста време насам обаче връзката им не е само физическа. На всички е ясно, че сексът, колкото и да е добър, не може да свързва двама души десет години. Принуден да избира, мъжът събира смелост, отива при семейството си и им казва цялата истина. За негово учудване двете му големи дъщери не са потресени. Всъщност, казват те, отдавна би трябвало да се раздели с майката, защото двамата не могат да се понасят и вкъщи атмосферата е непоносима.

Съпругата обаче приема много тежко ситуацията. Интересното е, че по-зле приема лъжата, отколкото развода. Не може да прости, че десет години мъжът й е имал връзка с друга жена, на която дори е направил дете. Слава богу, времето лекува, а донякъде я успокоява и фактът, че бившият й съпруг се погрижва да я обезпечи финансово. Двете дъщери от първия брак остават близки с баща си. Приемат Ани много по-добре отколкото е очаквала. Ани казва, че ако той бе отхвърлил децата си от първия брак, тя не би понесла да живее с него.

Бащата се мести да живее с Ани и дъщеричката им и най-после я припознава. Сега малката е на шест, а тримата живеят заедно от 4 години. Без брак, по изричното желание на Ани. Казва, че ако в живота му се появи друга жена, би искала да знае. Не желае да бъде лъгана.

В тази история няма добри и лоши. Животът е прекалено сложен, за да влезе в две прости категории. Грешки правим всички и всички си плащаме за тях. Понякога твърде скъпо.

Около мен се разпадат семейства, и то хубави семейства с дългогодишен брак. Всичко тръгва от лъжата. Ако се подхлъзнеш веднъж, замълчи, сам се пребори с угризенията и продължи напред, но не повтаряй. Ако повториш, потретиш, зачестиш, вече не е подхлъзване, а по-скоро си изгубил основата под краката си. Тази, която прави бракът истински. Някъде по пътя ти или тя, или и двамата, сте допуснали любовта да си отиде. Уж няма виновни, а жертви са всички. Мисля си, че ако двама души са имали нещо хубаво, трябва да се опитат да го закрепят и съживят. Да положат усилия, и двамата. Да простят, дори да им е тежко. Да си дадат шанс. Но нека да стъпят върху истината, не върху лъжата. Иначе пак ще се подхлъзнат.

Но не бих искала съпругът ми е да е с мен само по задължение или от угризения. Да, той е длъжен пред децата си, да ги подкрепя морално и финансово, да е част от живота им. Към мен няма такъв ангажимент. Животът е прекалено кратък, за да го споделяш с човек, когото не обичаш. Знам, че мъжете ненавиждат да говорят по тези въпроси и обикновено чакат проблемът да се разреши от само себе си. Една мъдра жена веднъж ми каза, че разводите почти никога не тръгват от мъжа. Дори да има двайсет любовници, той се връща при жена си, докато тя го търпи и не го изгони. Но аз не искам да бъда лъгана. Никоя жена не го заслужава. Ако не вървят нещата, нека го разберем навреме. Не ни губете времето с празни надежди. Дори да предадете чувствата ни, пазете достойнството ни, момчета, и не ни унижавайте с лъжи. Все пак сме майки на децата ви.

Още веднъж ви напомням, че изразеното мнение е лично мое. Съжалявам, ако съм засегнала някого. В случая на Ани всичко завърши сравнително добре, поне засега. Най-важното е, че децата не страдат, нито малката дъщеричка на Ани, нито двете по-големи деца от първия брак. Защото те са единствените, които никому нищо лошо не са сторили, волно или неволно.

На снимката е кадър от филма „Вики, Кристина, Барселона“, който имах удоволствието да преведа преди време. Препоръчвам ви да прочетете и Щастливо разведени.

Последно променена в Понеделник, 11 Декември 2017 14:12
Прочетена 2420 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Чат с малолетна

Чат с малолетна

02 Ян, 2018 Възпитание

Алфа мъжкар

Алфа мъжкар

04 Ян, 2018 Забавно

Късметът на Явашеви

Късметът на Явашеви

26 Дек, 2017 Забавно

Първо да възпитаме бащите

Първо да възпитаме бащите

08 Ян, 2018 Възпитание

За бабите с любов!

За бабите с любов!

16 Ян, 2018 Забавно

Никой не обича гейове

Никой не обича гейове

16 Ян, 2018 Истории

Братята

Братята

20 Ян, 2018 Блог

Тъмната стая

Тъмната стая

20 Ян, 2018 Възпитание

Жената, която не съм

Жената, която не съм

19 Ян, 2018 Отношения

Facebook