Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Те четат

Четат ли днешните деца? Има ли изобщо в съвременното технологично общество място за книги? Дали „мишката измести книжката“? Всички четящи и пишещи хора си задават тези въпроси и неслучайно това беше темата, с която се откри форумът „Егмонт на живо“ днес.

Поканата на „Егмонт“ да участвам в дискусията, беше за мен колкото неочаквана, толкова и приятна.

И друг път съм споделяла с вас, че книгите са толкова съществена част от моя живот, че не мога да си представя да мине ден, без да прочета поне няколко страници, независимо колко съм ангажирана. И не, далеч не чета само високо интелектуални автори или езотерична литература, достъпна за избран елит. Чета всичко наред, лакомо и ненаситно. Приключвам кримката и посягам към класика. После скачам на фентъзи, а оттам се връщам към научната фантастика. Поезията ме разплаква, а чиклитът ме разсмива. Не знам дали изобщо съществува жанр, от който да не съм вкусила и към който да не се връщам. Книгите са моят личен наркотик. Когато бях малка, тайно се измъчвах от мисълта, че някой ден ще прочета всички книги на света и после ще трябва да се самоубия, защото вече няма да има нищо интересно, заради което да живея.

Винаги съм се надявала децата ми също да обичат да четат колкото мен. Е, момчетата четат, макар и не толкова запалено. Но за сметка на това снаха ми се оказа ревностен и неутолим любител на литературата като мен. Може би не е случайна тази приказка, че момчетата си избират жени, които приличат на майка им. Днес Яна беше толкова щастлива, че се запозна с Мариана Мелнишка, преводачката на „Хари Потър“, че буквално се разплака от вълнение. Но тя просто си е такава чувствителна душа, все едно аз съм я раждала. А г-жа Мелнишка наистина си е заслужила признанието. Като стана дума за „Хари Потър“… това е може би първата книга, която прочетох по препоръка на сина ми и която ме научи да се вслушвам в съветите на децата си и да не отхвърлям вкусовете и мненията им за книги. И досега съм благодарна на Теди, че ми разкри света на Хари Потър и „Злополучията“ на Лемъни Сникет, Косьо ме запозна с „Дивергенти“ и „Пърси Джаксън“, Коко – с невероятно забавния Роалд Дал… А какво ще откривам с Алекс все още не знам, но нямам търпение да направя тази крачка към новото и с него. Не си отказвайте простото и лесно достъпно удоволствие да споделите книга с децата си, мили родители. Може би ви се иска те да четат повече книгите, които вие сте избирали на тяхната възраст, но ви моля да се върнете в онези години. Дали вие сте следвали точно препоръките на родителите и учителите си? Дали тайно не сте слагали Селинджър в учебника по биология или задължителната училищна литература? За бога, когато на 16 години четох „Тютюн“, ми се стори толкова скучна. А наскоро я подхванах отново, ей така, да видя как ще ми подейства и… просто я открих. Прочетох между страниците съдбата на поколението на бабите и дядовците ми и чак сега осъзнах действителното величие и мащаб на тази книга, която майка ми обожаваше навремето. Подкрепете правото на децата си на избор, а когато пожелаят и когато им дойде времето, те сами ще потърсят вашия съвет.

Деси Желева от „Ориндж“ разказа случка, на която е била свидетел. Майка с момченце на 9-10 години избират подарък за рождения ден на приятелчето му. Момчето иска да му вземат книжка от поредицата на Рик Риърдън. „Как?“, се възмущава майката. „Аз не купувам такива книги. Ще му вземем „Макс и Мориц“, защото аз я обожавах на вашата възраст и е далеч по-стойностна книга“. „Аз пък няма да отида с „Макс и Мориц“ на рождения ден“, отвръща детето, а майката се ядосва и отсича: „Значи просто няма да отидем.“

Не искам да споря за достойнствата на „Макс и Мориц“ или „Пърси Джаксън“. Всяка книга има своя стойност и намира своите читатели. Но мисля, че в онзи ден въпросната майка, без изобщо да се осъзнае и с най-добри намерения, е убила интереса към книгите у един малък читател.

И все пак четат ли днешните деца?

За мен отговорът е еднозначен. Децата четат. Може би не същите книги, които ние сме чели на тяхната възраст и може би не колкото ние сме чели тогава. Но книгата не е студен, мраморен паметник на миналото, пред който трябва да водим децата си на поклонение. Книгата е жива и оставя различна следа, различно послание у всеки, който се докосне до нея. Една и съща книга ни казва различни неща в различните моменти от живота ни. Тя е мост между поколения и култури, между различни светове и времена. И докато човек изпитва дълбоката вътрешна необходимост да търси себе си и своето място и смисъл във вселената, той отново и отново ще посяга към книгата. За да се намери, отразен и пречупен на милиони фасети в хилядите микро вселени на различните автори, жанрове и произведения.


Впрочем форума на „Егмонт“ продължава до 11 декември и включва много интересни срещи с автори и блогъри. Програмата можете да видите на страницата им във фейсбук, а ако нямате възможност да присъствате, но сте заинтригувани, можете да ги следите и в youtube.

Ето и програмата на събитията.

 

Събитието се осъществява в партньорство с Аз чета – AzCheta.com.

Последно променена в Понеделник, 06 Февруари 2017 11:40
Прочетена 373 пъти

Оставете коментар

Уверете се, че сте въвели цялата необходима информация, означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Защо тройкаджиите успяват

Защо тройкаджиите успяват

29 Юни, 2017 Образование

Люто до пълно изпотяване

Люто до пълно изпотяване

29 Юни, 2017 Интервюта

Не винете мама

Не винете мама

29 Юни, 2017 Мама

Не е лесно!

Не е лесно!

28 Юни, 2017 Забавно

Корейската вълна

Корейската вълна

28 Юни, 2017 Развлечения

Facebook