Царят на комплиментите

Това, мъжете значи, са големи „майстори“ на комплименти. Поне моят опит е такъв, може други жени да са извадили по-голям късмет. Пеев от самото начало блесна в десети клас, когато един път пишехме у тях домашното по физика, а той изведнъж се втренчи в мен (за миг се притесних да нямам нещо на лицето, примерно сопол) и изтърси:
– Имаш очи като на котка.

След което ни в клин, ни в ръкав ме целуна. Да, така започна и така си я кара досега, с нестандартни, шантави комплименти, на които обикновено се чудиш дали да се радваш или притесняваш. Веднъж например, пак в ученическите години, след като обилно се бях напръскала с „Мазуми“-то на майка ми, ме подуши и замислено отбеляза:
– Не миришеш много лошо.

Как да не се разнежи едно момиче? То не че и аз съм много лесна. Като дете, възпитавано в строго семейство, където похвалите са табу, винаги жадувам за одобрение. И ако не го получа, си го прося. Например редовно питам Пеев:
– Миличко, много ли съм дебела?

Адски го мрази този въпрос. Твърди, че е подвеждащ. Да отговори „да“ е тотално немислимо. Ако отговори „не“, също се закопава, защото означава, че съм малко дебела, което не е желателен отговор. С времето се научи да отговаря тактично: „Много на душманите“, „Колкото повече, толкова по-добре“ и други почти ласкателни неща, които ме смръщват минимално. Друг въпрос, който искрено ненавижда е „Отслабнала ли съм?“
– Как да отговоря на това, кажи ми? Ако ти кажа: „Не“, ще се цупиш. Ако ти кажа „да“, ще излезе, че преди това си била дебела.
Още един подвеждащ въпрос, примерно след нова прическа – „Така по-хубава ли съм?“
– Какъв е правилният отговор? Ако кажа „да“, все едно преди не съм те харесвал. Ако кажа „не“, ще ме замериш с някоя обувка?

Наскоро бях ходила на козметичка и си правих някаква процедура. Вечерта забелязах, че ме разглежда любопитно и го питам дали съм хубава, а той мълчи. Наложи се да обясня:
– Утре няма да съм толкова червена.
– Ами, питай ме пак утре.- отговори той, нахалник с нахалник.

Точно по тази причина мразя да пазарувам с Пеев. Меря веднъж едни панталони и питам:
– Слаба ли изглеждам с тях? – което всяка жена ще потвърди, че е един абсолютно стандартен и резонен въпрос.

А Пеев отговаря:
– Изглеждаш си както винаги си изглеждаш.

Изфучах и хвърлих панталона, а той после маже и обяснява, че имал предвид, че винаги изглеждам чудесно. Друг път пробвам рокли и се харесах в една бяла, дълга до земята. Показвам се пред него, а той:
– Приличаш на нестинарка.

Изглежда физиономията ми му подсказа, че нещо е сгафил, защото веднага добави:
– Което не е непременно лошо.
За наказание ми купи роклята и към нея още една, за която ме увери, че не приличам на нестинарка.

А пък веднъж ме е гушнал и аз го питам, може би не съвсем уместно:
– Ванка, много ли съм мека?
А той:
– Мерке, важното е аз да не съм.

Факт, понякога успява добре да ме разсмее с неговите „комплименти“. А друг път истински ме трогва, почти до сълзи. Една вечер получих най-милото обяснение в любов, докато миех чинии, а момчетата прибираха масата.

„Няма друга жена като теб, която всеки ден упорито пере, глади и слага бяла покривка на масата, макар че знае, че след половин час покривката пак ще е в пералнята. Ти просто си такава – винаги правиш живота красив.“

А онази вечер нещо ми беше докривяло и съм увесила нос. Нехарактерно за мен, ама може ли човек винаги да е на шест? Но докато разхождахме кучето, насреща едно детенце изскочи да го гали, майката го задърпа притеснена, пък аз я успокоявам колко е любвеобилно, нищо че прилича на крокодил, и изведнъж се сетих за онзи виц: „Подарявам булдог. Яде всичко, обича деца.“.
Казах го на Пеев, той се позасмя, аз също, той се разхили, аз почнах да се кикотя като ненормална, а той ме погледна и каза много сериозно:

Все така искам да се смееш. Когато не ми се смееш, имам чувството, че съм умрял.

Такъв е моят мъж. Не е много по комплиментите, но понякога изпуска нещо съвсем неволно и после ти цяла седмица, месец, година току се присетиш за думите му, пуснеш някоя сълза и ти се стегне гърлото от радостно недоумение с какво си заслужила този човек. И със сигурност знаеш, че се е разписал с тези думи в сърцето ти, като в онова прекрасно, старо парче на Терънс Трент Д’Арби.

Хайде стига толкова романтика за един ден. Вървете да си целунете момчето, гаджето, любимия, а ако няма такъв, може и симпатичния барман в кафето отсреща. И непременно да му зададете най-важния въпрос:

 

Много ли съм дебела?

Последно променена в Петък, 23 Март 2018 09:32

Свързани статии (по етикет)

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Душа не се трансплантира

Душа не се трансплантира

20 Окт, 2018 Истории

Не ме гони!

Не ме гони!

19 Окт, 2018 Истории

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам