Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Малко херния и още нещо

Автор: Мария Пеева 

Миналата седмица, докато ние с децата щъкаме напред-назад из Европа, останалата част от нашата фамилия в България изглежда също не е скучала. Първо ни се обади Бен, симпатягата, когото убедихме да гледа кучетата и котарака. Оказа се, че Цезар ухапал Фройд. Редно е да уточня, че Фройд беше вече голям котарак, когато Цезар се роди и съответно когато Цезар порасна и стана 10 пъти по-тежък и едър от него, все още му има уважение като на батко и никога не го е хапал. Игрите им се състоят предимно в шеги и закачки, тоест гоненици по стълбите и мебелите, и дояждане на чуждата храна. Но изглежда внезапното ни заминаване е променило йерархията вкъщи и по някаква причина Цезар го беше боцнал с големите зъби по пухкавото бяло вратленце. Слава богу, всичко се размина без последици, освен че Фройд намрази Цезар и оттогава насам всеки божи ден му пикае в купичката за вода, за да го научи да си знае мястото.

Второто обаждане от България беше по-неприятно – баща ми, за когото една добра жена се грижи в Пловдив, от жегата ли, що ли, получи сърдечни проблеми, и се наложи да обикалят по лекари и да правят изследвания. И това също се овладя, само шепата шарени хапове, която така или иначе пие всеки ден, стана още по-голяма. Точно се успокоихме и звъни Теди. Мамо, не се притеснявай, ми вика. Значи, като ми кажат „Мамо, не се притеснявай“ и мога да получа инфаркт. Няколко пъти съм го чувала – единия път Косьо си беше счупил ръката, втория път Теди щяха да го гонят от училище, третия път вкъщи идвала полиция, четвъртия път ми беше потрошил задното стъкло на колата, като паркирал. Та и сега, както се лашкаме по влакчетата в Леголенд и изведнъж Теди ми звъни от България, за да ми каже: „Мамо, не се притеснявай“. Не знам как не паднах.

Естествено, оказа се, че има защо да се притеснявам. „Ами, нещо ме заболя корем и бях на лекар“. Теди, като повечето мъже в нашето семейство, не ходи на лекар. За да отиде на лекар, трябва много да го боли. „На какъв лекар беше, бе маме?“ „Ами, на коремен хирург. И ми откриха пъпна херния, ама ти не се тревожи. Още тази седмица ще я оперирам и ще съм чисто нов. Докторът каза, че много лека операция било и няма страшно. Сега си лежа вкъщи и си почивам, не ме мисли.“ Толкова се ошашавих, че нищо не успях да кажа, приключихме разговора. Споделих с Иван, и него разтревожих. Коко ревна като магаре, Косьо и той се притесни, само Алекс нищо не му разбира главичката и се ядоса, че Теди има херния, пък той си няма. Ех, това дете загубено, оклюма се Иван. Едни плочки пренесе и ей го на, с херния. Това младото поколение за нищо не става.

Историята с плочките заслужава отделен разказ. Само ще ви спомена тук, че Теди правят един ремонт, нали бебенце чакат, и по-миналата седмица се оказа, че част от плочките, дето им ги доставили, са объркани. Та се наложи да пренася цял камион плочки на два пъти – да връщат старите и да качват новите. Естествено, събра се бригада – Бобо, нашият приятел кучкар, (момче като слънце, хем добро, хем красиво, която девойка го вземе, ще е голяма късметлийка), и Люси, който иначе е виден софийски адвокат, ама и с плочките се справи не зле. Тримата пренесли два тона плочки, след което се оказа, че освен тези, обърканите, са върнали и онези, които не били объркани, и хайде половината наобратно. Та по-миналата седмица голямо разнасяне на плочки се беше случило и Пеев реши, че хернията е оттам.

Поразрових се да почета за тази тъпа херния, брех, мама му стара, верно не става без операция. Ще ми режат детето, то се е видяло. Оплаках се на няколко приятелки, те ме окуражиха. Звъннах и на нашия любим доктор. То е лека операция, успокои ме той. Едно платно ще му сложат и ще забрави. А аз го помолих да ми препоръча лекар, ей така за второ мнение. Каза ми той доктор едикой си, приятел ми е от студентските години, много е добър. Нека да отиде, щом искате, все пак да го види и той.

Звъня пак на Теди, убеждавам го половин час да отиде на другия лекар. Не ще и не ще. „Стига бе, маме. Пак да ме бърникат, пак на ехограф, пак да ме ръчкат, остави ме на мира, аз съм голям човек.“ Звъннах тогава на Яна. „Моля ти се, детенце, убеди го този моя келеш, все пак е операция това, не може без второ мнение.“ Е, добре че беше тя. Обади се да запази час, дадоха й за вторник, а ние междувременно се върнахме. Теди ходи едва-едва, попъшква си, полежава си, Яна, милата, хем бременна, води кучетата на разходка. И на работа не ходи, шефът му казал да си почива, докато мине операцията и се възстанови. По цял ден си лежи нашият Теди на дивана, щастлив и безгрижен, Яна го гали по косата и го съжалява, кучетата му легнали в краката и го гледат с влажен поглед. Напомни ми как аз едно време обожавах да боледувам, щото по цял ден си четях книжки в леглото и мама само ми принасяше кремче и компот от вишни, и ме лигавеше до безобразие. Ако не бяха гадните загряващи компреси, хич и нямаше да искам да оздравявам.

Дойде вторник, Теди се понесе на лекар с Яна за кураж. Пристигат след два часа, Яна усмихната до уши, Теди хем сконфузен, хем доволен.

- Какво каза докторът, маме? За операция ли си?

- Ми, не.

- Е, нали хернията задължително се оперира?

- Ми, да.

- А теб защо няма да те оперират?

- Защото нямам херния.

Оказа се, че не било херния. Някакво възпаление на пъпа било, което… (дръжте се да не паднете), което се лекува с йодасепт. Щяха да ми срежат детето за нищо. То не е дете, вярно, мъжага на 23 години е, ама и мъжете не бива да ги режат току-така все пак.

Ще уточня, че и първият, и вторият лекар са гледали Теди и на ехограф. Имаме епикризи, документи и всичко. Пише си „пъпна херния“. Аз не съм коремен хирург, нищо не разбирам. Но тази херния на ехограф сигурно се вижда. Толкова ли е лесно да се сбърка пъпна херния с възпален пъп? Не знам. Мислех да напиша кои са болницата и докторът, но после реших, че не бива. Сигурно този същият лекар е спасил десетки хора от всякакви гадни болежки. Няма да го излагам заради една грешка. Ако е грешка. А ако не е, ако всичко е било, за да вземе едни пари за операция, нека си направи извода. Всичко се разбира и всичко излиза наяве, такива са ни времената. Следващия пациент може да не премълчи името му.

На вас, приятели, ще кажа следното. Винаги и задължително търсете второ мнение. Нищо, че сте били в престижна болница, нищо, че сте намерили най-добрия доктор, нищо, че сте си платили прегледа. Отидете и при още един лекар. Особено ако става дума за сериозни неща.

Как завърши историята? Обадих се на нашия доктор да му кажа какво е станало. Той доста се смя. Ей затова няма да забогатее доктор Люцканов, ми вика. Доктор Люцканов е готиният лекар, който даде правилната диагноза и ни спести една операция. И го усещам как уж се смее, ама му е тъпо, че има колеги, които са готови за едната здравна пътека да сложат здрав човек на операционната маса.

А Теди отново тръгна на работа и си пое кучетата и домашните задължения. И още сума ти мебели и багаж разтовари и натовари за ремонта. Онази вечер дойдоха на гости, той се изпъна на дивана, пъхти изморен и ми вика:

- Ех, маме, маме… Тая седмица, дето имах херния, май ми беше най-хубавата в живота.

 

Послепис: Това не е първият път, когато лекар сериозно ни бърка диагнозата. Може да видите и историята на Алекс, който беше обявен за "мъртъв плод".

 

Последно променена в Неделя, 13 Август 2017 20:44
Прочетена 16932 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обидно

Обидно

12 Ное, 2017 Възпитание

Майка на 50

Майка на 50

25 Окт, 2017 Мама

Докога така

Докога така

10 Ное, 2017 Истории

Тъмни сили

Тъмни сили

20 Ное, 2017 Забавно

Завистта с приятелско лице

Завистта с приятелско лице

08 Ное, 2017 Отношения

Двадесет минути разлика

Двадесет минути разлика

28 Окт, 2017 Истории

Facebook