Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Култ към личността

Днес писах за враждата между братята и се сетих за една знакова история, която ми доказа колко пъти решението е под носа ни, но не го виждаме. Ще почна малко по-отдалеч.
Теди, най-големият ми син, ме обвинява в култ към личността, защото у дома е пълно с чаши с лицата на момчетата, снимки по стените, канави, албуми, тениски с физиономиите им и всякакви аксесоари с техните личица. Не знам дали е култ или просто обичам да пазарувам онлайн, но така или иначе често поръчвам сувенири от този род, каквито има всякакви - от пъзели до ключодържатели. Случвало се е дори на рожден ден да подарим на всички гости чашка с лика на рожденика и всички много им се радват. Много ми е забавно, когато отида на гости у някое приятелско семейство и те измъкнат отнякъде чаша с физиономията на моето дете :) Явно наистина малко прекалявам с "култа към личността", но знаете как е - за всяка майка нейното маймунче си е най-прекрасно.
 
Както и да е, в поредния си изблик на боготворене на децата, поръчах възглавнички с физиономиите им, като идеята ми беше да ги наредя красиво на холното диванче и всички да ахкат, като ги видят. Е, наредих ги, порадвах им се и с нетърпение зачаках момчетата да се върнат от училище и да им ги покажа. Косьо и Коко се прибраха скарани, както често се случва, и когато се опитах да ги разсея с тези сладки възглавнички, вместо да им се възхитят, познайте какво направиха?
 
Коко седна върху възглавницата с физиономията на Косьо и каза: На ти сега! След което Косьо седна върху тази на Коко и даже заподскача върху нея. От подскачане обаче взе, че пръцна шумно право върху новичката красива възглавничка с русата муцунка на Коко. Коко първо се възмути, но после идеята много му се хареса, и той побърза да върне "жеста" и хубавичко да напръцка възглавничката с лика на брат си. Пред изумения ми поглед настана голямо скачане върху възглавниците и здраво пръцкане, но най-важното е, че момчетата се разсмяха и караницата се размина. Е, после доста време намирисваше, но мирът винаги има цена.
 
Малко по-късно се върна и Теди, на когото веднага беше обяснено основното предназначение на възглавничките, което от този ден нататък до самия им край, (сдъвкани от Чара), беше само едно - възглавнички за пръцкане. Впоследствие осъзнах, че съвсем неволно сме приложили на практика преноса на гнева, който много психолози практикуват - като предложат на детето да нарисува или да покаже какво иска да направи с обекта на гнева си - брат, сестра, ново бебе в семейството и така нататък. А в Япония стигат още по-далеч - в някои компании има специални кукли с физиономията на началника, които служителите могат здраво да нашамарят, докато им мине яда. Е, семейство Пееви пък си имаше възглавнички за пръцкане.
 
И да ви кажа, доста нерви ми бяха спестени. Може би е добра идея да поръчам отново такива. Мисля да поръчам и една с моята физиономия, както и с тази на Иван. В крайна сметка, и ние не сме идеални родители. Със сигурност понякога заслужаваме да ни попръцкат малко на физиономията. Последната оцеляла възглавничка беше на Теди, можете да я видите на снимката, на дивана. Доскоро се търкаляше наоколо, мислех да я подаря на Яна, снаха ми, но Цезар я изяде навреме.
 
Може би ще ви хареса и тази история - Доброто куче Чара.
Последно променена в Вторник, 18 Юли 2017 18:30
Прочетена 5995 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Майко, разбери ме

Майко, разбери ме

16 Дек, 2017 Отношения

Гушкащо време

Гушкащо време

16 Дек, 2017 Истории

Големият Коко

Големият Коко

16 Дек, 2017 Отношения

Ти все нямаш време за мен

Ти все нямаш време за мен

15 Дек, 2017 Възпитание

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

15 Дек, 2017 Забавно

Facebook