Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Ninja Editor

Ninja Editor

Вечер на добродетелите 2017 ще зарадва гостите си с вълнуваща програма и неповторими изпълнения

Осмото издание на Вечер на добродетелите ще се проведе на 23-и октомври 2017, в Sofia Event Center, от 19:30. То ще зарадва гостите си с разнообразна програма, която ще донесе наслада за всички сетива!

Водещи на събитието ще бъдат популярните и обичани актьори Елена Петрова и Кирил Ефремов.

Елена Петрова

„За мен е прекрасно, че мога да бъда съпричастна към "Вечер на добродетелите"! Знам, че тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно, както казва Питър Пан! Хората, които работят, и щедростта на гостите на тази вечер са тези, които носят надежда и вяра!“ – казва Елена Петрова.

Каузата на тазгодишната Вечер на добродетелите е играта, защото след любовта и сигурността, тя е най-добрият стимул за развитието на едно дете. Играта е ключовият начин, чрез който децата в ранна възраст /0-7 години/ опознават света и учат. С набраните средства фондация „За Нашите Деца“ ще реализира програмата „Аз играя и мечтая“, с която ще насърчи развитието на 720 деца, живеещи в институции или в рискова семейна среда, и ще укрепи връзката с възрастните, които се грижат за тях.

Кирил Ефремов

„За мен играта е начин да виждам и опознавам света. Докосна ме каузата на Фондация „За Нашите Деца“ и се вълнувам, че ще стана част от събитието „Вечер на добродетелите“. Защото вярвам с цялото си сърце, че ние трябва да бъдем промяната, която искаме да видим в света около нас.“ – допълва Кирил Ефремов.

Разнообразната програма, която включва участия от световноизвестни български артисти, ще пренесе гостите на събитието в прекрасния свят на изкуството и ще предизвика размисли за това как всеки от нас може да допринесе за по-доброто общество, в което децата растат в сигурна семейна среда.

Сред участниците във Вечер на добродетелите 2107 са:

Марио Хосен

Марио Хосен, наричан „българският Паганини“. Той ще се включи ексклузивно в програмата и ще разкаже със своята цигулка история, която ще докосне и най-тънката струна на всяка душа.

Валери Иванов – Жокера ще демонстрира световно ниво на илюзионисткото изкуство и ще накара дори скептиците да повярват в магията.

Миро, със своя харизматичен и дълбок глас, ще събуди мечти за емоционални пътешествия, дори отвъд върха на планината.

Калин Вельов и Funky Miracle ще представят многообразие от стилове - фънк, рок, джаз, соул, фюжън, които се открояват с невероятен ритъм и фънки звучене!

Вечер на добродетелите винаги носи и приятни изненади: гостите ще бъдат въвлечени в главната роля на музикални звезди, които ще пресъздадат добре познат рефрен на детска песен в нов аранжимент и с много нов заряд!

Миро

„Вечер на добродетелите“ е неповторимо преживяване, което ще донесе наслада за всички сетива на своите гости. Станете част от магията на Вечер на добродетелите 2017!

Можете да заявите вашето присъствие като дарите сумата от 150 лв. (€77) на интернет страницата на фондацията.

Препоръчваме ви още:

Вечер на добродетелите 2017 
Майчица 
За да няма деца "от дом"

На 26 октомври, четвъртък, от 19 часа, в Софтуерeн университет ще се състои българската премиера на книгата „Вдъхновяващи истории на успели българи“, проект на онлайн списанието „Амбиция“.

Това са разказите на 61 иноватори, спортисти, музиканти, художници, бизнесмени, фотографи, бохеми, пътешественици от цял свят, които споделят как постигат мечтите си. Сред тях са Христо Тенчев от XS Software, съосновател на Софтуерен университет, Татяна Миткова от ClaimCompass, Александър Найденов от Paper Hive, Мартин Ангелов и Михаил Кленов от Halfbike, Станислав Трифонов - Nasimo.

10 автори, в продължение на 2 години, са работили по проекта. Книгата излиза в три варианта: сборник с 50 истории на хартиен носител и безплатна електронна и аудиокнига с други 11 истории.

Премиерата на „Вдъхновяващи истории на успели българи“ в София се организира в партньорство със Софтуерен университет, в. Труд и радио "105.6 Новините сега”. Заповядайте, за да сдобиете първи с копие от книгата, както и да се включите в дискусия за това каква е цената на успеха и какво ни вдъхновява.

Авторите и героите на книгата ще се срещнат с читатели в Лондон (11 ноември), Русе (14 ноември), Мюнхен (16 ноември).

Можете да получите безплатната електронна книга като въведете вашия имейл тук. Направете предварителна поръчка на печатната книга тук с първа доставка след 18 октомври.

За подробности и връзка с медиите пишете на ел. поща на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., irina@ambiciа.com.


Препоръчваме ви още:


Иван Ночев - българинът, който вписа името си в космическата история
Вечер на добродетелите 2017 
Благодаря ти, мамо! 

Автор: Мая Цанева

Да, ще пиша за Григор Димитров, за Гришо – по народному. Този напет младеж, осми в световния тенис, е тясно свързан с моето семейство.

Ще започна с предисловие. Ние не сме спортно семейство. Извън спорадичните ми опити за спортни занимания, тренирам крос с Митко, вдигане на тежести с Митко и тичане след автобус. Съпругът ми спи прекрасно на Формула 1, но никога не заспива на тенис мач. Особено ако в него играе Григор Димитров.

Синът ни се роди по време на US Open. Помня го, защото болките ми започнаха късно вечерта, когато от телевизора се чуваше ритмично удряне на топки и коментари на английски „15:30“. Мъжът ми изгледал един-два нощни мача, докато очаквал момчето ни да се роди. И така започна нашата одисея с Григор.

Митко е дете на тениса. Заедно с баща си гледат мачове от Големия шлем, откакто е роден. Аз съм кърмила, хранила с каша и приспивала Митко с тенис. Двамата мъже вкъщи са запечатани на снимка – всеки в своя стол, докато гледат поредния оспорван сет. И така и до ден-днешен – мач на Григор или финал е единствената неоспорима причина да не сменим канала на детско филмче. Това е и причината да закъсняваме… понякога. Tenis rules. Grigor forever.

Така, по стечение на обстоятелствата, аз понаучих правилата на играта, следя движението на Григор нагоре и надолу в ранглистата, и най-важното – пазя го от проклятието на Я. Я. е негов голям почитател, който влияе зле на играта му. Щом Я. гледа мач на Григор, той пада. Тогава аз се намесвам и изгонвам Я. от телевизора. Той, от своя страна, продължава да твърди, че аз съм дълбоко заблудена относно вредното му влияние, и има право да гледа тенис.

В интерес на истината напоследък Григор се отърси от проклятието на Я. и бие, или играе на висота, дори когато Я. го гледа. Може би… Не съм сигурна, затова щом загуби сет, аз правя пореден опит да изгоня Я. от стаята.

В резултат от облъчването ми с тенис и Григор от Я., аз развих майчински чувства към Григор. Защитавам го, когато го оплюват, радвам му се и не ми пука особено, че гаджето му била по-старша. Ако бях необвързана и той ме харесаше… любовта си е любов.

Аз съм неговият късмет, дори и той да не го знае. Но е хубаво да го научи, защото имам прекрасно момче с много енергия, което има нужда от цял корт и тричасов мач с Надал, за да се изтощи за следобеден сън. Затова, Григоре, дай знак от корта и аз ще изгоня Я. от стаята на секундата. След това го бий тоя Надал, обещаваш ли?

 

Снимка: offnews.bg

 

Препоръчваме ви още:


Лоши работи 
Искам да живея в Барселона! 
Футболът - този омразен спорт

Автор Мария Пеева

Обичам снимки. И то не само тези съвършени студийни снимки, които ни прави моята любима фотографка и на които всички сме безупречно красиви. Обожавам всякакви семейни снимки. Алекс, който току-що си е излял пюренцето на главата и е най-доволното бебе на света. Коко помага на мама и бели тиквички, кацнал върху столче до мивката.

 

22551502 10212939055564871 18365002 n           22627602 10212939055884879 217593229 n

 

Начумереният пубер Косьо, когото съм уловила с онзи красноречив поглед, дето крещи: „Я ме остави на мира“. Теди и Яна, най-големите ми деца, докато се готвят за официалната сесия на сватбата.

22551627 10212939147687174 691873147 n           22538093 10212939696580896 722056936 n

 

Аз, бременна, слагам на масата новогодишната пита, а коремът ми е толкова голям, че мога да подпра тавата на него. А след три месеца - погача за Алекс…

 

22547758 10212939150727250 617225793 n          22554397 10212939159527470 536031620 n

 

Подобни откраднати мигове, които съвсем случайно щракаме на телефона и които казват толкова много и връщат най-истинските спомени. Такива снимки, вярвам, имаме всички, макар и само в електронен формат. Аз поне никога не се сещам да ги кача на една флашка и да ги нося да ми ги отпечатат, най-малкото, защото не са „достатъчно идеални“. Макар че за нас са вълшебни и всяка от тях ни връща в някое щастливо късче от времето.

22551817 10212939151887279 150092194 n          22523801 10212939154487344 531192892 n

 

Когато преди 10 години си останах да работя вкъщи, така или иначе трябваше да си купувам принтер и скенер, и точно заради тези снимки много исках да си вземем цветен. Но първо, бяха твърде скъпи, второ, наистина огромни. Наложи се да си вземем обикновен чернобял. Обаче технологиите се развиват, и то много по-бързо отколкото ние остаряваме. Без да преувеличавам, веднага се влюбихме в новия принтер на HP Ink Advantage AiO 3785, който ни предложиха да тестваме. Първо, че е наполовина по-малък от стария, а върши същата работа – принтира и сканира документи. Но големият му плюс са снимките, които на всичкото отгоре може да разпечатваш направо от телефона или лаптопа, без да се налага да връзваш никакви кабели и да прехвърляш файлове.

22538005 10212939161127510 146021098 n          22538200 10212939161887529 966983144 n

 

 Момчетата са във възторг и вкъщи кипи трескава творческа дейност. Направихме си албуми със снимките от пътуването ни до Леголенд и летните ни спомени. Снимките са много качествени. Както казаха децата – „съвсем истински“. А големият плюс на HP Social Media Snapshot е, че хартията от другата страна има лепилен слой, така че да може да се залепи навсякъде в къщата. Затова освен албумите, си направихме и страхотни колажи с любими снимки из къщата.

22523823 10212939181088009 1760665275 n          22554672 10212939191768276 813493767 n

 

Коко разпечата и няколко еднакви снимки, на които е с любимия си влогър, та сега от цялата къща ме гледа неговата ококорена физиономия, но какво да се прави. Добре, че поне не е принтскрийн от играта му, тогава щях да гледам зелени човечета с квадратни глави.

22554429 10212939193528320 1731721462 n          22555881 10212939185848128 1288102874 o
 

 

После изработихме и специални рамки от картон, в които сложихме още любими снимки – някои за подарък за татко, да си ги сложи на бюрото в офиса, други за вкъщи. Коко каза, че ще прави нови всеки месец, така че винаги да са актуални. Свалихме си на телефоните приложението HP snapshots, с което освен че разпечатваш директно от социалните мрежи, може да си правиш и разни забавни рамки с надписи.

 22551484 10212939194968356 383141635 n          22551516 10212939195248363 1477418823 n

 

Най-най-милото нещо, което изработиха децата, беше това прекрасно родословно дърво, което ще подарят на Яна и Теди за детската стая на бебенцето, което очакваме този януари. Виждате ли празното местенце най-долу? Там ще бъде снимката на новото човече. И ще я сменяме всеки ден, за да се вижда как расте като малка гъбка.

22554663 10212939199808477 1892411304 n          22497481 10212939199968481 1261936444 n

 

А тази мисля да си я сложа на хладилника :) Може пък да работи :)
22547474 10212939286650648 1750891738 n

 

Повече за техническите характеристики на принтера можете да прочетете тук. Като обикновен потребител мога да кажа само едно - струва си. Не само върши работа, ами е и много забавна джаджа. На всичкото отгоре е лек, компактен, безжичен и не заема място. Давам му 10 от 10 за домашен офис и за семеен принтер. Единственият проблем е, че все някога стените ще свършат и не знам тогава къде ще лепим снимките и колажите.

 

10 ситуации, в които е добре да сме до него

Мъжете не са така чувствителни като нас жените, въпреки, че в последно време и това може да се оспори. Те преживяват всичко „вътрешно“ и е трудно да се досетим какви емоции бушуват под повърхността. Ето някои ситуации, в които е по-добре да сме наблизо.

1. Той е уволнен, съкратен от работа или в пристъп на недоволство е напуснал сам
Когато дни (не години) наред гледа телевизия – това е нормално. Така се дистанцира от ситуацията, но подкрепата ни няма да му навреди. Сега е моментът да му докажем, че сме с него не заради парите, и да го отвлечем от проблемите с кратка забежка извън дома.

2. Той е в конфликт с приятелите си
И при мъжете се случва, дори е твърде възможно това да не е първият път, просто да не сме разбрали кога са били предишните. В такъв момент можем да пренебрегнем собствената си неприязън към мъжките сбирки и да поканим приятелите му у дома.


3. Болен е, разбира се, "фатално"
Някои хора, предпочитат да страдат в усамотение. Но мъжът, по правило, изисква компания. И то такава, която ще му поднесе топла супа, ще включи телевизора или ще носи чай през 30 минути. Да не забравяме, че трябва и да следи да взема лекарствата си в определените часове.

 

  Ще ме намажеш ли,
че по-добре мажеш


4. Трябва да купи подарък на майка си

Възможно е отношенията ни със създателката му да не са особено топли, но тъй като го обичаме, можем да му предложим няколко идеи, за които и през ум не му е минавало – например да й подари тенджера, ръкохватки за горещите съдове, комплект кинкалерия, готварска книга, чифт ножове или нещо друго, което ни е връчвала по празници.


5. Починал е далечен роднина
Дори да не са били особено близки, загубата натъжава. В този тежък момент трябва да бъдем непрекъснато до него. Да го окуражаваме и подкрепяме. Животът продължава, вкъщи всички са добре, а и тъщата му е жива и здрава…

lovers feet on the field of hay 3579 433
6. Ще си вади мъдрец
Много мъже се безпокоят и при по-незначителни хирургически интервенции. Можем да му напишем ободряващ есемес. Да бъдем до него и да държим ръката му по време на това изпитание. Да го подкрепяме по пътя за вкъщи, докато все още е под въздействието на анестезията.


7. Тревожи се за бъдещето
Предлагат му работа в друг град? Или се налага да остава до късно в офиса и има все по-малко време за нас? Подобни ситуации непременно трябва да се обсъждат, за да се избере най-добрият начин за действие. Можем да му кажем например, че дългото отсъствие скрепява връзката, редките срещи само ще подсилят влечението ни един към друг, даваме си лично пространство. Възможно е да проработи.

  Мъж в криза на средната възраст


8. Иска да напусне работа и да стане актьор

А може просто да смени поста си на финансов аналитик с мениджър по логистиката? Ако изборът му не ни изглежда съвсем безнадежден, можем да го подкрепим с думи или най-добре с действия. Да направим подробно търсене за свободните позиции в интернет и му предложим варианти. Все нещо ще хареса, освен ако изначално не му се работи.


9. Тревожи са за семейните финанси
Налага му се например да плати частните уроци на детето и да ни купи подарък за рождения ден, а заплатата му не стига. В някои случаи с нищо не може да се помогне, но бихме могли поне да не споменаваме, че мъжът на приятелката ни й е подарил кола, а не книга. А пък и за какво ни е кола в края на краищата, важно е, че се обичаме.

10. Избира си костюм
Не всички са надарени с усет за стил. Затова съветите ни за подбора на вратовръзка към ризата винаги са уместни. Още повече, ако ще ни съпровожда на важно за нас събитие.

 

Източник: goodhouse.ru


Препоръчваме ви още:


5 мита за съвместния живот 
Ако жена ти те попита 
Как само ме дразниш!

Ина Зарева ми прати този текст днес, потресена от новата трагедия, която гърми в новините. В Горна Оряховица бе намерено удушено новородено. Трудно ми е да пиша такива думи, толкова са нелепи и страшни. Новородено, което е дишало, изплакало, потърсило майчина закрила. Удушено няколко минути по-късно. Захвърлено в багажника, за да го изхвърлят в удобен момент. Сигналът е подаден от местната болница, където са приели майката за лечение. Полицията е открила трупчето в колата на съпруга и вероятно баща на детето. Звучи като сюжет на филм на ужасите. Но е истина.

Как стигнахме дотам да убиваме децата си?
 

Майка на три деца. Съпруга. Приятелка. Жена. Учителка. Така изглежда профилът на поредната жена, родила тайно и сама, чието бебе е намерено удушено.

Било нежелано, казала.

Дали е имало натиск, страх, план... Дали е било внезапно и импулсивно, дали е имало осъзнаване и съжаление... Вече не е важно. Важното е, че някой не е успял дори да изплаче преди да го заглушат. Или че над 1200-та кандидат-осиновители днес също оплакват това дете, което можеше да бъде тяхно. И не само че нямаше да бъде нежелано, а напротив – щяха да му разказват колко е мечтано, колко е искано, колко е чакано. И колко много, и колко прекрасен живот им предстои.

Историята приключи преди да е започнала, но успя да засегне най-невинните в нея. Благодарение на бдителните медии, вече се знае всичко за семейството – имена, местоживеене, работа... Знаят се и трите братчета, които никога няма да разберат какъв е щял да бъде четвъртият, затова пък всички ще разберат за тях. Ще ги сочат с пръст, ще ги обиждат и вероятно ще ги прокудят много далеч оттук.

Или иначе казано – днес обществото ни осиротя с цели 4 деца. Бавно, но методично ни убива липсата на морал, закони, грижа, подкрепа, съпричастност. Излиза, че всички ние сме нежелани деца с претенции – искаме образование, искаме работа, позволяваме си да се разболяваме, да остаряваме... Прекалено е! Какво остава за някакви си личностни травми и преживявания?!

Вероятно тази майка е показала някакъв емоционален или психологически дискомфорт, който е бил по-забележим от бременността ѝ, ако е имало кой да го види.

Вероятно няма да е и последната жена, решила с цената на недопустимото да спести срама си, в това наше вечно съдещо и сочещо с пръст общество.

Вероятно сега всички ще започнат да си прехвърлят отговорността, като голяма снежна топка, която постепенно ще се стопи и ще изчезне, и скоро никой няма да си спомня за случая.

Но броят на нежеланите ще нараства все така главоломно.

Докато не стигне до теб, до мен, до нас.

Нежелани сме, защото сме си позволили лукса да сме родители.

Нежелани сме, защото сме дръзнали да не искаме деца.

Нежелани сме, защото искаме децата ни да учат в училище.

Нежелани сме, защото не искаме децата ни да учат в точно такова училище.

Нежелани сме, защото искаме да лекуват правилно нас и близките ни.

Нежелани сме, защото знаем какво искаме.

Нежелани сме, защото показваме нежеланото.

Сред синонимите на „нежелан” са: натрапен, наложен, принудителен, неуместен, неоправдан, незаслужен, непредизвикан. Те напълно обрисуват взаимоотношенията между държава и хора: „Благодаря! Чувствата са взаимни!”

Но преди да се втурнем да съдим и раздаваме правосъдие, преди да обявяваме този или онзи за убиец, да разобличаваме семейства и деца, да хулим цели съсловия и професии, нека набързо проверим дали и ние самите не сме подсъдни:

„Не убивай" (Изх.20:13). 

Против тая Божия заповед се провиняват много видове хора, не само ония, които физически убиват ближния си, но и ония, които го тормозят или морално убиват. Убийци са и онези, които от ненавист и злоба смъртно нараняват с някоя тежка дума душата на ближния си. Убийци са и онези, които клеветят ближния си и убиват доброто му име. Убийци са и онези, които измъчват по разни начини познатите и близките си.”

Ако някой може да се обяви за напълно невинен – поздравления и благодаря за надеждата!

Аз не мога.

Препоръчваме ви още:

 

Майките, които убиват

Когато майчинското чувство го няма

Да поиграем на майки 

Автор: Анна Бикова

- Мамо, купи ми папагал! Моля те! Жълт!

Нищо особено, утрото вече започна…

Никога не съм се съмнявала, че нещото след думата „купи“ трябва да е жълто. Защото жълтият цвят заема най-високо място в ценностната система на Саша и се оформя като фаворит, затова през последните три месеца купувах само жълти неща. Той поиска жълта тениска, жълти сандали, жълта количка, бонбони с жълти опаковки и жълто грозде.

(Гроздето, между другото, беше по-скоро леко жълто, защото продавачката можеше да мисли само в две категории – „черно“ и „зелено“.) Тя на висок глас обясняваше, че гроздето е зелено, докато го теглеше на кантара, а Саша ревеше с пълно гърло: „Искам жълто!“. В опит да изляза от положение, започнах да й намигам и да успокоявам Саша, че всеки момент тази мила жена ще избере за него най-жълтото грозде. Но тя категорично заяви, че няма жълто грозде, с което незабавно се лиши от компанията на майката със странни тикове в очите. Купихме грозде от съседния щанд, където едно младо, усмихнато момиче се съгласи, срещу 50 рубли, да обяви всичкото зелено грозде за жълто.

Откъде се появи сега този жълт папагал? Нищо не предвещаваше такава заплаха за спокойствието ми. Нито книгите, нито филмчетата, нито разговорите, нито обстановката в последно време не са били свързани по някакъв начин с папагали. Как му хрумна? Откъде се появи тази идея и какво послужи за импулс, за мен остава загадка.

- Моля те, купи ми папагал!

Умиляват ме домашните любимци, но предимно в чуждите домове. Папагалът не е присъствал и в най-дръзките ми мечти, изобщо не се вписва в плановете ми, а и в стаята няма място за жълта клетка с жълт папагал.

- Купи ми папагал! Моля теее! – атаката продължава цяла сутрин.

Когато момчето ми започне да удължава „моля тее“ и да ме гледа в очите, се плаша. Плаша се, защото знам, че ще се съглася. Прекъсвам зрителния контакт, за да спре хипнотичното действие на вълшебната думичка, и започвам да си говоря сама. Някакви банални въпроси:

- А кой ще го храни?
- Аз!
- А когато отидем при баба и папагалът остане сам? Кой ще го храни?
- Не знам.
- Ами помисли. Когато имаш отговор, ще се върнем на този въпрос.

Целувам го по двете бузки, предавам го на възпитателката, отдъхвам си и с излизането от детската градина забравям за папагала.

Спомням си за него след часове, в същата градина, когато синът ми се втурва към мен с вик: „Измислих го! Ще го вземем със себе си! Хайде да отидем в магазина за папагал.“

И отиваме в зоомагазина.

По пътя все още тая надежда, че в магазина ще има само зелени и сини папагали. Нищо подобно. Там два безотговорно жълти, къдроглави папагала активно пръскат храна около себе си. Подът е посипан със семена в радиус от един метър около клетката. Веднага ми просветва, че ще ни е нужна прахосмукачка робот.

- Моят е този! С бялата опашка! – възторжено крещи Саша.

Извиквам консултанта. Той пита учтиво:

- Какво бихте искали да знаете за птиците?
- Нищо не знам за папагалите, бихте ли ми обяснили накратко как се отглеждат. (Много ми се ще да чуя нещо, което ще бъде сериозна причина да не купим папагал.)

Сред потока информация откроявам фразата: „Плаши се от резки звуци.“ И обръщам внимание на продавача върху факта, че в дома на потенциалния папагалопотребител има две деца. Продавачът видимо много обича птиците и искрено се вълнува за тях. Изказва опасение, че от постоянния стрес папагалчето може да се разболее. После с лек уплах поглежда сина ми, който в този момент се втурва към нас с викове: „Открих жълта клетка за него!“ Очите на продавача се разширяват. Прави малка пауза и внимателно казва:

- Не е препоръчително да се отглеждат папагали, докато детето не навърши 6 години.

Моля го да повтори още веднъж казаното по-силно, с акцент върху думата „шест“. След това клякам до нивото на Саша и с интонация „миличък, направих всичко, което можах“, поглаждайки го по гърба, казвам:

- Чу ли? Можем да купим папагал, едва когато навършиш шест години. Иначе птичката ще се чувства зле и може да се разболее.
- Ами аз съм на 10 – парира ме той.

Аз наистина забравих, че Саша е на 10. Помня, че е на 4. Потвърждава го и актът му за раждане. Но от момента, в който батко му навърши 10 години, той упорито убеждава останалите, че също е на толкова. Понякога дори е на „шешнайсет“.

- Добре, на 10 си – съгласявам се аз – но трябва да си на 6. Разбираш ли?
- Разбирам!
- Тогава кажи на папагалчетата "довиждане" и да отидем да ти купим нещо вкусно.
- Сладолед!

„Десетте“ години на сина ми са прекрасна възраст. Все още лесно можеш да го убедиш и да отвлечеш вниманието му. Важно е да знае, че мама не игнорира потребностите му, че всичко, за което говори и което иска, е много важно.

Още от същия автор:

Един експеримент с грахови зърна 
Защо да сравняваш децата невинаги е лошо 
Аз съм мързелива майка


„Нито пролет, нито лято имат тази красота, що съм виждал на лицето, грейнало от есента.” - Джон Дън

Есента предлага богати възможности за развлечение на малгучаните и на цялото семейство. Вижте какво ще се случи в столицата през следващите дни.

За цялото семейство/за родители
:

14.10.2017 - Безплатна програма по рисуване в СГХГ - Софийска градска художествена галерия


14.10.2017 - Работилница за деца "Птиците в Борисовата градина" - Борисова градина

14.10.2017 - Планетата на Дядовците - Здрава Каменова - STUDIO 5

0-3 години:

14-15.10.2017 - Курс за бъдещи родители - Слънчогледи - център за деца и родители

14.10.2017 - Есенни песни и джаз за деца. Осми сезон. - Tea House (Чай във фабриката)


15.10.2017 - Ден за най-малките (0-5 г.) - ПРОГРАМАТА

13,14,15.10.2017 - Концерт за бебоци - Софийска опера и балет - камерна зала

17.10.2017 - Физиологични състояния на новороденото - The Mall


18.10.2017 - Wokshop-Party Music Together - STUDIO 5

18.10.2017 - Следродилна депресия. Може ли да се случи на мен? - Първите седем

18.10.2017 - Усмихни се! - Столичен куклен театър - салон Гурко

3-7 години:

12-13.10.2017 - ОБИЧАМ ДА ЧЕТА - СИЯЙНИ - образователен център



14.10.2017 - Музика за деца с комуникативни нарушения - Лекси

14.10.2017 - Арт ателие есенен албум за снимки - Под дъгата

14.10.2017 - Мечо Пух - Софийска опера и балет - камерна зала


14.10.2017 - Приказка за попа и неговият слуга Глупан - Столичен куклен театър - салон Гурко

14.10.2017 - Есенни песни и джаз за деца. Осми сезон. - Tea House (Чай във фабриката)

15.10.2017 - Карлсон, който живее на покрива - Младежки театър "Николай Бинев"

15.10.2017 - Шоу с Фокуси - Fun Ring Park

18.10.2017 - Wokshop-Party Music Together - STUDIO 5


Детската програма на кината

7-12 години:

12-13.10.2017 - ОБИЧАМ ДА ЧЕТА - СИЯЙНИ - образователен център

14.10.2017  - Музика за деца с комуникативни нарушения - Лекси

14.10.2017  -  Дизайн Шампиони - мисия Архитект - Jolly English Language Center

14.10.2017  - Ден на отворените врати в "Учим Заедно" - Учим заедно - частна бутикова занималня

14.10.2017  - История на изкуството за деца + рисуване - Хундертвасер

14.10.2017  - Radio Family в Музейко - За дърветата и изкуството на хербария


15.10.2017 - Мери Попинз - Театър София

17-19.10.2017 - Tech4Kids -  София Тех Парк

18.10.2017 - Роботоландия - Компютърна академия It Step


18.10.2017  - „Сянката и нейните деца” - мултидисциплинарен майсторски клас - STUDIO 5

Детската програма на кината

Това е извадка от седмичната програма на София за деца. 

Препоръчваме ви още:

Научна лаборатория за деца отвори врати 
Едно семейство в цирка 
Книжка с препоръки за малки писатели

LIVING DINOSAURS SOFIA 300x250

Facebook