Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Откровеното писмо "Dear Husband" на блогърката Селест Ивон от блога "And what a mom!"обиколи мрежата и стигна до нас. Преведохме го, защото сме сигурни, че всяка майка има моменти, в които иска да каже точно това на половинката си. И защото знаем, че половинките понякога четат!

 Скъпи мой,

Имам. нужда. от. помощ.

Вчера беше тежка вечер за теб. Помолих те да се грижиш за бебето, за да мога да си легна рано. То плачеше. Всъщност, направо пищеше. Чувах го отгоре, стомахът ми беше свит на топка и се чудех дали да сляза да ти помогна или просто да затворя вратата, за да мога да поспя малко, нещо, от което отчаяно имах нужда. Избрах второто.

Ти дойде 20 минути по-късно, с все още плачещото бебе. Сложи го в легълцето му и съвсем леко го побутна няколко сантиметра по-близо до мен - ясен знак, че си приключил с гледането.

Исках да се разкрещя.

Исках да се скараме жестоко. Бях се грижила за децата цял ден сама. Щях да се будя цяла нощ сама, за да храня бебето. Най-малкото, което можеше да направиш, беше да го гледаш няколко часа, за да се опитам да поспя.

Само няколко часа сън. Толкова много ли искам? 

30 признака, че имате "мамешки мозък"

53224935 m

Знам, че и твоите родители, също като моите, са изпълнявали типичните роли, докато са те отглеждали. Майките ни се грижеха за нас, бащите ни не чак толкова. Бяха страхотни бащи, но никой не очакваше от тях да сменят пелени, да ни хранят, да ни обгрижват. Майките ни бяха супержените, които поддържаха семейството. Готвеха, чистеха, гледаха децата. Всякаква помощ от бащите е била добре дошла, но не и очаквана.

Виждам как бавно поемаме по този път с всеки изминал ден.

Моята отговорност да ни храня, да чистя и да се грижа за децата ще остане дори и когато отново започна да работя. Обвинявам главно себе си за това. Поставила съм прецедент - знаеш, че мога да се справя. Истината е, че даже го искам. Без да се обиждаш, малко ме е страх да си помисля какво ще ядем, ако вечерята беше твоя задача.

Виждам как приятелките ми и другите майки се справят с всичко това, и то добре. Знам, че и ти го виждаш. Ако те могат, ако майките ни са успявали, защо аз да не мога?

Не знам.

Може би приятелите ни се преструват и вътрешно им е трудно. Може би майките ни са страдали мълчаливо и сега, трийсет години по-късно, просто не могат да си спомнят колко трудно им е било. А може би, и това е нещо, което ме измъчва всеки един ден, аз просто не съм достатъчно добра. И колкото и да ми е трудно да си го призная: имам нужда от повече помощ.

Част от мен се чувства като провал, дори само задето те моля.

Ти ми помагаш така или иначе. Страхотен баща си и се справяш страхотно с децата. Освен това - на мен трябва да ми е лесно, нали така? Майчински инстинкти и така нататък!

Но и аз съм човек, спя по пет часа на дененощие и съм адски изморена. Имам нужда от теб.

Сутрин имам нужда да ми помогнеш с големия ни син, докато аз оправям бебето, приготвям обяд за всички и пия кафето си. И не, да ми помогнеш не значи да го сложиш пред телевизора. Значи да се увериш, че е отишъл до тоалетната, да му дадеш да закусва, да пие вода и да приготвиш чантата му за училище.

Вечер имам нужда от един час да си почина в леглото, знаейки, че синът ни спи в стаята си, а ти се грижиш за бебето. Знам, че е ужасно да го слушаш как плаче. Повярвай ми, знам. Но ако аз мога да го гледам и успокоявам през по-голямата част от деня, то ти също можеш да се справиш за час или два през нощта. Моля те. Имам нужда от теб.

През уикенда имам нужда от повече почивки. Време, което мога да изляза сама от вкъщи и да се чувствам като отделна личност. Дори да е само разходка в квартала или да отида сама до магазина. Понякога, когато всичко е организирано и изглежда сякаш държа всичко под контрол, имам нужда да предложиш да ми помогнеш. Или да ме подканиш да отида да си почина, докато децата спят. Или да измиеш чиниите без да съм се молила. Имам нужда от теб.

Последно, имам нужда да чувам, че оценяваш всичко, което върша.

Имам нужда да знам, че забелязваш, че прането е оправено и съм сготвила вкусна вечеря. Имам нужда да знам, че оценяваш, че кърмя и се цедя, когато съм на работа, при условие, че би било толкова по-лесно да давам адаптирано мляко. Надявам се забялзваш че никога не те моля да си оставаш вкъщи вместо да се видиш с познати или да потренираш. Като майка от мен се очаква винаги да съм вкъщи и на разположение на децата, докато ти си навън, и аз поддържам тази идея, бидейки постоянно тук.

Знам, че не е, каквото са правили нашите родители, и ми е трудно дори да те помоля. Иска ми се да можех да се справя сама и то така, че да изглежда сякаш не полагам усилия. Иска ми се и да не очаквах благодарности за неща, които повечето хора очакват да правя така или иначе. Но съм просто човек и развявам бялото знаме. Признавам си колко много имам нужда от теб и че ако продължавам, както досега, ще се срина. А това ще се отрази на теб, на децата ни, на цялото ни семейство.

Пък и нека бъдем честни - ти също имаш нужда от мен! 

Прочетохте ли

Трябваше да ми кажеш?

41392496 m

 

Препоръчваме ви още:

5 мита за съвместния живот

Ти ще си добър баща

Това видео ще ви просълзи. То представлява писмото, което деца с диагнози записаха до своите учители.

Скъпи учителю!

Знам, че не винаги изглежда така, но аз наистина искам да слушам и да уча.
Просто мозъкът ми е малко по-различен.
Затова искам да знаеш тези неща за мен: 
Аз трябва да се движа, иначе наистина не мога да се съсредоточа.
Въпреки че не те гледам, слушам какво казваш. 
Ако ми кажеш да стоя мирен, трябва да използвам цялата си концентрация, за да правя само това. 
Натъжавам се, когато ми кажеш да положа повече усилия, въпреки че вече съм дала всичко от себе си. 
Всъщност ми е по-лесно да внимавам, когато се клатя на стола си. 
Когато ми дадеш прекалено много инструкции, си мисля, че никога няма да успея да ги запомня всичките. 
Понякога мама и тати пишат цялото ми домашно.

 

 

Ето така можеш да ми помогнеш:

Позволи ми да стана и да се движа, докато уча!
Позволи ми да гледам, където искам, когато ми говориш!
Позволи ми да се клатя или да се отпусна в стола си!
Без значение какво направя, моля те, позволи ми да имам почивка!
Дай ми домашно, с което мога да се справя сама, без помощта на мама и тати!
Опитай да ми даваш по-кратки насоки!
Просто ме попитай: “От какво има нужда мозъкът ти в момента?”
И едно последно нещо - моят мозък може и да работи различно от твоят, но той също е изумителен!

С обич, твоя ученик!

Деца с диагнози като аутизъм, Синдром на Аспергер, СДВХ (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), затруднения при обучението, проблеми при сензорното преработване, централно разстройство на слуховата обработка, дислексия често срещат затруднения в традиционната класна стая. Децата, които помогнаха за направата на видеото “Dear teacher” и участваха в него, представляват точно тях. Те искат да споделят с учителите си как работят мозъците им, както и няколко начина да им помогнат в класната стая.

 

Препоръчваме ви още:

7 принципа на образованието в най-добрите училища по света

Разбирам те. Не те обвинявам. Ще ти помогна.

Автор: Ирина Тодорова

Вземете едно кило захар. Добавете 3/4 кофичка кисело мляко. Извадете теглото на съда, в който сте ги поставили. Сега вече знаете колко са 1300 грама.

А знаете ли как се обичат 1300 грама?

Обичат се със свито сърце и стиснати зъби. Без въпроси, без планове, без мечти, без очаквания. 1300 грама се обичат по начина, по който се гледа страшен филм - със скрити зад дланите очи, които надничат през тънък процеп между пръстите. Сякаш така филмът е по-малко ужасяващ, сякаш полувидяното не предизвиква чак такива тръпки и от него косите ти не настръхват със същата сила. 1300 грама живот са една голяма въпросителна и една вцепенена майка с предпазливо сърце. 1300 грама живот са колело, което може да тръгне във всяка една посока. А по пътя нагоре, знаем, дишането е най-тежко. Пред 1300 грама в стъклена кутия си повтаряш само, че не трябва да плачеш, че не трябва да усещат твоята слабост. Защото ти си техният оптимизъм, ти си глътката въздух, която липсва. Ти си целият им свят. Или поне до вчера е било така. А днес стоиш, с напоени в дезинфектант ръце, и тихо пееш "Зайченцето бяло". Просто нищо по-жизнеутвърждаващо не ти хрумва. 
Представете си как утре съвсем внезапно се събуждате на друга планета - без предупреждение, без кислороден апарат, без предварителна подготовка, с неприспособени към местната атмосфера дробове. Каква по-голяма победа от това да оцелееш. Какво по-голямо чудо от равномерното дишане и учебникарското лъб-дъб на сърцето.

Животът е вълшебство, а вълшебството не е нищо друго освен съвършен наниз от благоприятно стекли се обстоятелства.

Знаете ли каква невъобразимо голяма и важна част от съществуването ни може да виси на тънката струна на случайността? Да се дължи на това да се родиш в подходящото време и на подходящото място. Да се дължи на:
- такси, което идва навреме
- на слаб трафик по софийските улици
- на доктор, който лети към теб
- на професионалист, който те посреща по най-добрия начин с оглед на ситуацията, и екип, който се грижи за теб, докато си готов за новия свят
- на нужната апаратура и специалисти, до които - по дяволите! - не всички имат достъп

И на приятел, който да преведе родителите ти през най-тъмните гори, търпеливо и компетентно. 

Това е Захари, който трябваше да се появи около имения си ден, 5 септември. Роден на 13 юли преди точно 1 година! 

P. S.: И ако утре тръгнете да подценявате някого, само си помислете, че може да е победител в подобна гигантска битка.

Прочетохте ли Препоръките на д-р Масларски за летния сезон?

11529654 m

 

За недоносените деца в България

Всяка година около 6500 бебета у нас се раждат преждевременно. Всички те, както и техните родители, имат нужда от навременна, достоверна и достъпна информация, ранна подкрепа в най-трудните моменти, дългосрочен ангажимент от мултидисциплинарен екип, който да им помогне да преодолеят с по-малко трудности различните последствия, които ранното раждане може да има върху детето. Тази подкрепа все още не е част от системната грижа, която здравната система предлага на тези деца и техните семейства. Това води до проблеми, съпътстващи цялото развитие. А много от тях могат да бъдат избегнати или редуцирани, ако бъдат установени и лекувани навреме. Семеен център за недоносени деца „Малки чудеса" предоставя възможност за консултации със специалисти в областта на ранното детско развитие – лекар, психолози, логопеди, специалисти по ранна детска интервенция и двигателно развитие, музикотерапевт, консултанти по кърмене. Центърът е място, където родителите да могат да се срещат, да обменят опит и да се подкрепят взаимно. Целта на всички специалисти и доброволци, ангажирани в създаването на Центъра е възможно най-много деца да получат шанс за спокойно и пълноценно детство. 

Препоръчваме ви и 550 грама живот.

Автор: Яна Пеева

Докато бях бременна, не можех да спя. Постоянно ми обясняваха: “Почивай си сега, че после...”, “Спи, колкото можеш, че веднъж роди ли се бебето, няма кога.” (така и не разбрах какво ще се случи после, защото в момента си спя като бебе, но това е друга тема!). Ама как да спя, като има толкова много неща за научаване? И ако си мислите, че понеже бях (още съм) студентка и ходех на лекции, съм учила по счетоводство и бизнес отношения, жестоко се лъжете. Изучавах бебетата. И понеже знам как се правят, започнах от раждането. Когато се ориентирах как, къде и с кого искам да родя, се заех с по-практичните неща. Смятам се за сравнително интелигентен и разумен човек, но вярвате или не, абсолютно доброволно прочетох почти всички 38 (словом: ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ) теми “Бебешката количка - цяла наука за второ висше” в Бг-Мама, както и съответната поредица за столчето за кола. Теодор ме обяви за напълно изперкала и ме помоли да се съсредоточа в реалното си висше образование.

 бебеносене1

Така се разхождат кучета и бебе на няколко седмици!

 

Веднъж, докато обяснявах на една позната, че ще раждам във вода с Теди в стаята, тя ме погледна скептично и заключи: “Ох, Яна, ти ще си от онези луди жени, които се увиват в странни шалове и носят децата си напред назад като туземки, нали? И сигурно ще го кърмиш горкото дете поне до пубертета! Бива хипария, ама чак пък толкова!” После и двете избухнахме в смях - тя, защото се шегуваше, а аз, защото подозирах, че точно така ще стане.

Дотогава не бях чувала за “странните шалове”, а кърменето хич не ми беше на дневен ред. Затова насочих цялата си бременна енергия и хормони в проучване на “бебеносенето”.

бебеносене3

А така се катерят баири в планината с бебе на няколко месеца!

За незапознатите - бебеносене значи носене на бебе в слинг или друг вид носилка. Практикува се от векове, като в последно време стана модерно, заради т.нар. “привързано родителство”, от което е част. В случая говоря за ергономично носене в ергономични носилки - слинг, ергономична раница, а не в кенгуру, където бебето е с гръб към носещия и не може да бъде постигната правилната С-образна извивка на гръбчето и М-образна позиция на крачетата.

Не ми трябваше много, за да ми “кликне” и да си кажа, че това е точно моето нещо. Тогава все още не бях родила, но с Теодор бавно осъзнавахме, че клоним към привързаното родителство и искаме да дадем на Борис цялата близост, на която сме способни. В началото, когато му обясних, че имам намерение да нося малкото Бобче, завързано за мен, Теди ме погледна сякаш съвсем съм превъртяла. Не му трябваше много убеждаване обаче, за да се съгласи, че идеята никак не е зле. Даже се наложи аз да го убеждавам, че въобще нямаме нужда от слинг на Властелина на пръстените. Или раница с мотиви от World of Warcraft.

Изчакахме да се роди Борис и отидохме на среща с бебеносещ консултант. Хриси от Слинготека ни показа как точно се слага бебе в слинг, обясни ми разликите между различните видове носилки - тъкан, еластичен и ринг слинг, а след 4 месеца и раничките, от които има десетки марки и възможности. Да ви кажа, връзването си е сложно в началото. През първите две седмици, в които бяхме наели слинг, за да се упражняваме, Теди ходеше след мен с отворени ръце “да не би Боби да изпадне”, а мама ме гледаше накриво всеки път, като ме види увита в шала. Чак месеци по-късно, когато взехме раничката, си призна, че й се е виждало опасно, сякаш Борис всеки момент ще се промуши и ще падне. При правилно, хубаво обрано и стегнато връзване няма такава опасност естествено.

бебеносене6

Понякога стига само да го сложа в раницата и е заспал - дори няма нужда да съм права и да се движа!

Защо бебенося?

Ще се повторя, но - защото е мега яко! Защото с Бобката можем да разходим кучетата, без да се налага Теди да е с нас. Защото може да е близо до мен, сгушен, а аз да си върша разни неща със свободни ръце. Защото в центъра е ад с количка. Защото е единственият начин да се разходим в планината и Борис да е нас. Защото така го запознах с морето, без да ме е страх, че ще го изпусна. Защото ми харесва.

Но най-вече, защото на него му харесва. Дори той, с цялото му спокойствие и постоянна нахиленост, плаче понякога. Тогава само трябва да го сложа в носилката и се успокоява, а до 20 минути вероятно е и заспал.

И понеже аз в никакъв случай не съм специалист и все още пиша на консултанти да моля за помощ, ето кратък списък с помощни ресурси, които да ви въведат в мега якия свят на бебеносенето:

Ползите от бебеносенето можете да прочетете ей тук.

Бебе в слинг е facebook страницата, от която събирам информация и където въздишам по красиви слингове. Там можете да намерите списък с различните библиотеки (местата, където може да се отиде на консултация, за да се пробва и наеме носилка), както и публикация, в която се обявяват бебеносещите срещи.

Слинготека е моята библиотека. Хриси е страшно готина и обяснява страхотно. Често прави бебеносещи срещи, на които може да пробвате различни носилки, да се запознаете с други луди жени, които си увиват децата в шалове, и като цяло да се позабавлявате в парка. В блога й пък има ревюта на различни носилки и подробна информация относно бебеносенето.

Национална асоциация на бебеносещите в България е също пълен с полезна информация сайт. Има и календар с различни събития, както и списък с блогове за бебеносене.

бебеносене7

Сгушени и мега яки!

И последно. Любимите ми моменти са тези, в които Борис се сгуши в мен, в пълен покой. Да, обичам да си играя с него, да си бърборим, да го гледам как се смее на играчките си или на физиономиите, които Теди прави. Но нищо не може да замени чувството, когато мъничкото му телце се отпусне срещу моето въобще не мъничко тяло, а той изсумти насън и хване с ръчичка блузата ми. Още повече ме умиляват тези моменти, защото знам, че няма да са чак толкова много. Ще се прегръщаме и когато порасне, но не така, не сякаш съм целият му свят. Затова обичам бебеносенето - защото това ми се случва навсякъде и по всяко време, а не само когато го приспивам вкъщи.

Препоръчваме ви още:

7 признака, че възпитавате децата си правилно

Боси крачета

Автор: Яна Пеева

С Теди изтърпяхме една седмица разделени. Няма да коментирам по колко пъти на ден сме се чували, защото ще ми се смеете. По някое време се обадих на майка ми да я питам кога ще се понася и тя към Гърция, че да си ме прибере после и да си ходя вкъщи. Оказа се обаче, че е заета жена тази моя майка и няма да може да дойде. Ако знаете как ми се скапа настроението… Хем ми беше тъпо, че за поредна година няма да сме заедно на море - като бях малка изкарвахме по цяло лято, само сменяхме плажовете. Имам страхотни спомени от Оазиз, когато все още беше къмпинг, а не супер скъпарски комплекс. Там дядо ме научи да плувам, но това е друга история. Стана ми тъпо и че няма да мога да се прибера в София по-рано. Сигурно действително звуча като страшна лигла и след 5 години друга песен ще пея, но почивка без Теди не е почивка.

Идеално време за море

26231220 10208962889989591 8565541919230131287 n

Понеже знаех, че няма да може да дойде през уикенда, защото няма да има кой да гледа кучетата, в главата ми се зароди план. Ще се прибера една седмица по-рано с Иван, който пътува дотук всеки уикенд и в неделя си заминава обратно за София! Как само щях да го изненадам!

За да придобиете идея колко съм добра и отракана с изненадите, ще се отклоня малко и ще ви разкажа за страхотния коледен подарък, който направих на Теди миналата Коледа. Реших да му направя коледен календар с различни подаръци за всеки от 12-те дни до Коледа - малки символични подаръчета плюс един голям за накрая. Всичко тръгна добре, до края на ноември бях поръчала всичко, а до 10-и декември бяха пристигнали и успях да ги опаковам. Закачих календарчето на стената на 12-и сутринта, докато Теди разхождаше кучетата, но успях да устискам и му позволих да си вземе първия подарък чак вечерта! Точно три идилични дни успях да се сдържа и търпеливо да раздавам по един подарък на ден. На четвъртия всички останали подаръци бяха раздадени или съобщени (имаше вечеря и торта по негово специално желание). Големия си му го дадох на Коледа! Единодушно решихме да подарим календара на някое друго семейство…

Невидимо присъствие

35922654 10209918048427955 7979659772628566016 n

Нека се върнем обаче в настоящето. В петък вече не издържах и още сутринта в 9 писах на Теди да му кажа, че си идвам. Реакция не последва и реших, че спи. Един час по-късно ми се обади един покрусен съпруг.

“Слънчице.. аз такова.. да ти кажа.. тази сутрин станах в 6 и ходихме с Косьо да оставим кучетата на хотел, за да дойда в Гърция и да те изненадам. Ама ти сега, ако искаш да се прибираш наистина в неделя, аз няма да мога да дойда, защото няма да има достатъчно място в колата на връщане. Та ти сигурна ли си, че искаш да ме изненадаш в неделя или аз да дойда да те изненадам в петък?”

Мими се смя със сълзи, после каза, че сме напълно луди и добре сме се намерили. А после Теди се сети за историята с часовниковата каишка и златния гребен. Ако не сте го чели - “Даровете на влъхвите” на О. Хенри. И ние така като героите сигурно сме две глупави деца, които само гледат да се зарадват един друг. Дано никога не пораснем!

 

Препоръчваме ви още: 

Плевел и плява

Ти ще си добър баща

Не случи на семейство, Яна!

 

Автор: Мария Пеева

Прочетох следната история на стената на Боян Юруков във фейсбук. 

В метрото U4 във Франкфурт преди малко. Момиче говореше по телефона. Доста меко, някъде от източна България беше:

"...да бе ама тоя поне не вонеше. Ок беше. Не ме би."

"..."

"Как да си тръгна бе? Ако се върна ще ме убие. То, ако мама разбере, тя ще ме убие."

"..."

"...братовчедка... тя па кога..."

"..."

"Сервитьорка, сервитьорка, ама гледай какво стана.."

"..."

"Еми... вика 10 хиляди още иска. Ама де да знам - той все ги дига... Да вчера..."

"..." 

"Да бе, сякаш някой му пука. Сами ще се ..."

"..."

"Да, знам, ще ти кажа. Звънни ми после, че те мисля."

"..."

"Не утре съм в..." (тук слезе)

Ужасно, нали?

А най-ужасното е, че повечето момичета в такава ситуация дори не знаят къде да потърсят помощ. Съответно, повечето хора, които случайно срещнат момиче в подобна ситуация също не знаят какво да го посъветват. Тази пролет самата аз изпаднах в подобно положение. Не, не на момиче, жертва на трафик, слава богу, не съм им в целевата група. В ситуацията на човек, който не знае как да помогне.

Ето какво ми се случи в Лондон, на семейната ни екскурзия. След посещението на музея с восъчните фигури на мадам Тюсо, искахме да разгледаме и музея на Шерлок Холмс, но навън се лееше пороен дъжд и въпреки това опашката беше отчайваща. Решихме да починем малко и да изчакаме, преди да измислим как ще продължим, затова се скрихме в пицерията на Бейкър Стрийт и поръчахме нещо за хапване. Междувременно дъждът спря за малко и използвах момента да прескоча до отсрещната аптека, преди да ливне отново. Пред пицерията едно младо момиче ме доближи и ми поиска пари. Бързах, тя говореше много развален английски, не си направих труда да я изслушам, подадох й някаква дребна монета с мисълта: “Защо изобщо трябва да й помагам, я да се хване на работа, здраво, право младо същество”. Върнах се от аптеката след малко и седнах отново при мъжа ми и децата. Точно тогава една жена влезе вътре с просещото момиче и още едно на същата възраст. Отиде и им поръча пица, а после си тръгна. Мисля, че беше англичанка. Двете девойки седнаха на съседната маса и… заговориха на български! Не подозираха, че и ние сме българи, не знам как точно тогава момчетата се бяха умълчали, може и да са били изморени след музея с восъчните фигури на мадам Тюсо. Чух разговора им и се намесих. Оказа се, че двете девойки са станали жертва на измамници, които им обещали работа в Англия, след което, когато момичетата пристигнали, работа нямало, а на всичкото отгоре им взели багажа. Не се сетих да попитам дали имат документи. Момичетата изглеждаха изплашени, което ме накара да си мисля, че може би е имало работа, но не каквато са очаквали… Сега и двете бяха на улицата, без пукната пара. Дадохме им малка сума, колкото да пренощуват в някакво хотелче тип туристическа спалня, и телефона на посолството, който намерих в интернет. Казаха, че поне са успели да се обадят на родителите си и чакат на следващия ден да им пратят пари, просто в момента го бяха закъсали гладни и без подслон. Адски ме загриза съвестта, че подминах хлапето на улицата, без да се опитам да разбера какво всъщност се опитва да ми обясни. Просто измамниците са толкова много, че понякога се случва човек да подмине истински нуждаещ се.

Бяха две обикновени момичета от някое селце или малък град, които се опитват да изкарат малко пари с честен труд, а попадат на лоши хора. Надявам се да са се прибрали успешно у дома.

Накрая ще сложа линк за две организации, с които може да се свържете, в случаи на трафик на хора. Ако тогава знаех за тях, вероятно щях да им се обадя. Това са работещи организации, които съвсем наскоро организираха връщането в България на 23 души, жертва на нелегален трафик в Тулуза.

Националната комисия за борба с трафик на хора:

00 359 2 807 80 50  

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Международна организация по миграция:

тел: +359 (2) 93-94-774 факс: +359 (2) 93-94-788

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Освен това може да се свържете с местното посолство или консулство на България и, разбира се, с полицията в съответната държава.

Прочетохте ли 

За да не видим дъщеря си да търси спонсор?

Новородените не могат да говоря и макар че полагат неистови усилия да комуникират, пищейки, докато се зачервят от гняв, понякога е трудно да разберем какво ни казват.

След месеци интензивни проучвания и наблюдения, сайтът BellyBelly направи списък с нещата, които новородените биха казали, ако можеха да говорят.

  1. Ето как ще работи занапред. Ще пищя всеки път, когато ме оставиш в кошарката.
  2. Не, не съм приключил с вечерята. ОЩЕ ЦИЦА.
  3. О, пак ли този палячо. Приятел, радвам се да те видя, но ми доведи другия клоун - онзи с циците.
  4. Чухте ли този виц? Трябвало да заспивам вече. Ха, или ме нахрани, или ще пищя!
  5. Какво ишкаш да ми кажеш? Няма таквоз нещо, като прекаляване с млякото. Ако някой тук е препил, това си ти.
  6. Не се правя на примадона, но седя в собствената си урина. СМЕНИ МИ ПАМПЕРСА!
  7. Благодаря много, че ми смени памперса, мамче, искрено съм признателен. Сега би ли го сменила отново, защото току-що се нааках в него?36002740 10209927254978113 2990368742162038784 o
  8. О, майчице, колко жалко, не можеш ли да стигнеш дистанционното/телефона/книгата от тук? Клета жено, не смей да помръдваш, защото веднага ще се събудя.
  9. В името на цицата, би ли престанала да ми душеш интимните части пред хората? Имай малко уважение.
  10. Ахахахаха, току-що повърнах на гърба ти. Това беше отмъщение за душенето на чатала.
  11. На какво се усмихваш? Просто се опитвам да пръцна.
  12. О, боже! Мамо! Мамо! Къде си? МАМО! О, ето те. Беше зад възглавницата. Слава1 богу, че се появи отново, почувствах се толкова… О, боже! МАМО! МАМО! ПОМОГНЕТЕ, МАЙКА МИ… О, ето те отново. Ама че тъпа игра.
  13. Мислех, че ще започнеш да ме излагаш, чак когато стана тийнейджър. Защо разказа на всичките си приятелки за обрива на дупето ми?
  14. О, това беше страхотна вечеря. Преядох. Искам да използвам тази възможност да ти благодаря за всички вкусни хранения, които ми даваш, знам, че не ти е лесно и го оценявам, и мисля, че… Окей, умирам от глад, дай пак. Веднага!
  15. Ахахаха, колко смешно. Извинявай, трябваше да те предупредя, че цицата ти е отвън, преди да отвориш вратата на куриера. Моя грешка!Screen Shot 2018 07 09 at 8.27.10
  16. Някой звъни ли? Идват гости, които да ме приветстват на белия свят? Прекрасно, значи е време за почерпка. Вади цицата.
  17. Извинявай, че се нааках във ваната.
  18. Барман, ОЩЕ МЛЯКО!
  19. Ако искаш да разбереш дали съм се наакал, просто попитай. Няма нужда да завираш пръст в памперса ми, за да провериш. О, и извинявай за акото под нокътя ти.
  20. Много е забавно да ме подхвърляш така. Извинявай, че малко ти повърнах на главата.

Вижте и двайсетте неща, които се опитват да ви кажат двегодишните.

Автор: Мария Пеева

Коко, моят 10-годишен син, поиска да му разкажа за майка ми. Поради болестта си тя е много различна от жената, която беше преди две години, но въпреки това той би трябвало да си я спомня добре от времето, когато идваше в София да го погледа, когато пътувахме заедно или им гостувахме в Пловдив.

- Нима не си спомняш баба, когато беше здрава и ви носеше курабийки, и толкова много ви се радваше? - го попитах. Тъжно ми стана.

- О, не, спомням си я. - отговори ми той. - Спомням си много неща. Но искам да ми разкажеш как си я спомняш ти.

Разказах му, разбира се.

И докато разказвах, осъзнах, че колкото и да ме обичаше мама, колкото и да се грижеше за мен, хубавите истории, които са останали в главата ми са твърде малко. Тя прекалено много трепереше за мен - да не се разболея, да не ме разглези. Повечето ми хубави, весели спомени са свързани с татко. Мама в повечето случаи беше “лошото ченге” в моето детство. И въпреки това си я спомням с радост такава, каквато беше тогава - красива, с елегантните си рокли и прическа, с изряден маникюр и ярко червило, как ме хваща за ръка и ме води на гости. Или в кухнята, изгубена в аромата на какао и ванилия, докато бърка мраморен кейк, а аз гледам като омагьосана изящните движения на фините й ръце.

Замислих се какво ще помнят моите деца за мен.

Дали ще ме виждат в спомените си изморена? Или вглъбена в работата си, все на компютъра? Или в кухнята, отнесена в готвене и домакинстване? Дали наследството от истории, които им оставя, ще ги радва и ще ги топли в моментите, когато имат нужда от мен, а мен вече ме няма.

Добро и лошо ченге? Забравете!

15000112 10209866251426688 6035391402526624775 o

Всеки ден с тях, всеки миг, аз пиша своята история, която някой ден ще им завещая. Дали ще я разказват с удоволствие на децата си?

С какво всъщност се надявам да ме запомнят моите синове?

Искам да запомнят колко много ги прегръщам. Когато ги боли и когато са щастливи. С повод или без. Когато лягат и когато стават. Чак до момента, когато усетя, че прегръдките ми вече не са толкова желани. И дори тогава, пак, упорито и досадно. Дано ме помнят като прегръщащата майка.

Искам да запомнят как винаги ги изслушвам. Независимо дали искат да споделят последната си победа в неразбираемата за мен видео игра или защо са получили слаба оценка в училище. Как могат да ми кажат всичко и няма да ги укоря. Дано ме помнят като разбиращата майка.

Искам да запомнят как се смеем заедно. Понякога на забавни случки, но нерядко и на гафове. Понякога техни, но по-често мои. Дано ме помнят като смеещата се майка.

Искам да запомнят и колко често плача. За тъжните неща, които се случват, но и за моментите на съвършено щастие, които ми даряват. Та дори и на тъжни филми. Дано ме помнят като чувствителната майка

Искам да запомнят колко много вярвам в тях. Дори когато се провалят, дори когато разочароват собствените си очаквания. Дано ме помнят като вярващата майка.

Не искам да ме помнят съвършена, не искам да ме помнят като победител. Защото не съм. Искам да си спомнят как понякога съм изнервена или изморена, сърдита или гневна. Имам си моите несбъднати мечти и моите разочарования. Моите грешки, болки, несъвършенства и извинения. Дано ме помнят като майката, която понякога губи битките си, но не губи надежда.

Най-вече искам да запомнят колко съм благодарна, че ги имам. Колко много осмислят всеки мой ден и колко много уча от тях. Колко много им давам, но колко безкрайно повече получавам от тях. Дано ме помнят като благодарната майка.

Мисля, че искам твърде много от тях. По-вероятно е да запомнят палачинките в неделните сутрини, които бъркам още по пижама, прескачайки кучетата, които се врат в краката ми с изплезени езици и гладен поглед. Или шумните семейни вечери, на които всеки се опитва да надприказва другия. Или екскурзиите ни, тези щури пътувания, на които не знам чие изумление е по-голямо - нашето от света или на света от нас. Или шантавите ни семейни истории, които всеки помни по различен начин и всеки добавя нов собствен щрих към тях, докато прераснат в същински мюнхзаузенови легенди.

Всъщност ми стига да помнят, че съм ги обичала във всеки един момент на живота им, радостен или тъжен, от първия им миг, всеотдайно, безмерно и безусловно, не заради качествата, способностите или заслугите им, а заради простия факт, че съществуват.

Дано тази обич ги топли, когато ме няма.

Това ще ми е достатъчно. Да ме помнят като обичащата майка. Или просто като мама.

На снимката горе виждате Алекс, моят най-малък син, който ми се смее, защото се спънах в шезлонга и паднах, докато се опитвах да го наглася в "непринудена" поза за снимка. Смя се, докато се разхълца. Смях се и аз. Надявам се да запомни и това.

Прочетохте ли Мост от спомени?

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Усмихни се! Имаш рак!

Усмихни се! Имаш рак!

19 Юли, 2018 Отношения

Деветата рокля

Деветата рокля

18 Юли, 2018 Истории

Имам нужда от теб!

Имам нужда от теб!

17 Юли, 2018 Отношения

Солени целувки и пясък в косите

Солени целувки и пясък в косите

17 Юли, 2018 Развлечения

Скъпи учителю

Скъпи учителю

17 Юли, 2018 Образование

Тайното училище на Илон Мъск

Тайното училище на Илон Мъск

17 Юли, 2018 Образование

Facebook

#thessaloniki #theoldport #justloveit

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на