Oказа се, че моите момчета не знаят какво точно празнуваме на Цветница.

Разказах им следното.

Исус Христос е най-влиятелната личност в историята на човечеството. Не е пълководец, нито фараон, не е измислил нови технологии, не е написал нито една поема или история, не е победил нито една вражеска армия, не е натрупал състояние, не е властвал над нито една империя, държава или град, не е построил пирамида, нито замък, нито дори къща, не е нарисувал картина, нито е композирал симфония. Не е бил математик, не е открил важни физични закони, не е пеел, нито свирил на някакъв инструмент.

И все пак този твърде обикновен на пръв поглед човек вече над 2000 години не губи значението си за човечеството. В негово име хората убиват, дават живота си, водят войни, създават църкви, честват празници, и милиарди се молят на него за избавление и милост.

Сигурно се питате какво има в тази личност, че оставя такъв несравним отпечатък в човешката история?

Той е Божи син.

Наистина ли, мамо?

Няма доказателства, но аз го вярвам. Вярата е нещо много лично. Едно дете може да е възпитано като християнин, да е кръстено и да спазва всички постове, празници и ритуали, без да разбира смисъла им. Което превръща празника в една куха фасада. Прави ритуала по-важен от идеята зад него. Вярата е това, което осмисля всеки празник.

Каква е идеята на Цветница?

Преди над 2000 години, на този прекрасен цветен ден, всъщност Исус е бил много, много тъжен. Защото е влязъл в Йерусалим, посрещнат с палмови клонки и възгласи Осанна, което значи „Слава“ . Но с ясното съзнание, че след броени дни тези, които му се кланят и го величаят, ще го разпънат на кръст. А тези, които го следват като негови ученици, ще го предадат, ще се отрекат от него и ще избягат. Но въпреки това той е продължил да върви към храма, за да изцели още стотици болни и сакати в Божието име. Представете си го така – на този ден Исус поема по финалната права към смъртта и възкресението, за да поведе последната битка за спасението на човечеството. Затова този ден е тъжен, но и много славен. Ако дотогава Исус е могъл да се откаже от тежката си задача, в този ден той прави последната стъпка към края, от която няма връщане назад. За да достигне смисъла на празника до повече хора, в някакъв момент от историята християнската църква го е свързала с празника на цветята. Празникът е един религиозен обичай, но смисъл му придава само нашата вяра.

Каква е разликата между религия и вяра?

Религията е фасадата, сградата, институцията. Представете си я като вашето училище. Защо човек ходи на училище? За да си запълва времето и да се вижда с приятели? Това също, но най-вече заради знанията. Вярата е знанието. Тя дава смисъл и обяснение на много неща, които не разбираме. Вдъхва ни увереност. Вярата остава с нас през целия ни живот, не само в празници, но и в ежедневието. Тя е нашата лична връзка с Бог, нашето знание, че Той съществува и че ни обича.