Тези чешити – докторите

Повечето лекари са големи чешити, с жестоко чувство за хумор, и това не е просто градска легенда. Може би е необходимо качество, за да избереш тази нелека професия, а може би се придобива впоследствие, един вид защитна реакция на психиката срещу ежедневния сблъсък с човешката болка и страдание. Независимо откъде се е пръкнал този лекарски хумор, представям ви най-забавните лекарски истории, споделени от приятели на стената ми. Някои са разказани от пациенти, други – от доктори, а трети са с червена точка и пристигнаха на лично съобщение, сами ще видите защо. Моля, ако сте под 18 години, да не четете нататък. Няма нищо твърде вулгарно, но… Може и да се постреснете малко.

Гинекологът, моят най-добър приятел

  • След секцио в интензивното вече втори ден съм свикнала на визитация да заемам широк разкрач. На поредната такава докторът влиза, аз вече съм отвита и разкрачена, а той ми казва: „Госпожо, завийте се, моля Ви, ще ви настинат прелестите, аз съм се нагледал на такива неща, не се впечатлявам“.
  • Преди години отидох притеснена на АГ в „Шейново“. Лекарят, чешит… Питам го: „Имам ли рак?“, а той: „Видя ли нещо, направо си за Централните.“ На което отговорих: „На Централните – ако имам парцел.“ Той не очакваше подобна „подлост“ от моя страна – да го затапя. Млъкна и ми запомни фамилията!
  • Докторът към съпруга ми, докато ме подготвя за нормално раждане:

– Изобщо да не се тревожите. Шием ги по мярка на съпруга.

  • Първескиня, отивам на ФМ, докторът не е от най-разговорливите, гледа, гледа, а аз стоя и си мисля как да наруша тишината. Изведнъж се изцепвам: „Колко тежи бебето?“, отговор: “ Е, кантар ли да мушна вътре?“ Шест години по-късно, отивам пак бременна с второ дете. Влизам в кабинета, той ме пита „Име?“, отговарям: „Петя“, „Фолк певица ли сте?“ Аз зяпнах, каква ти фолк певица, тоя човек откачи. „Нали фолк певиците са само с едно име.“
  • Докторът гледа за пола на бебето. „На момиче прилича“. Викам „Докторе, аз такова съм си поръчала, гледайте да няма грешка“. Той отговаря: „Какво толкова, ако съм сбъркал, нали помниш в родилната зала имаме специална ножица и изпълняваме желанията на пациентките?“
  • След куп перипетии и изследвания отивам притеснена при тогавашният ни гинеколог и с треперещо гласче питам „И сега, вече можем ли да мислим за бебе?“.

Той намества очилата, поглежда ме и отговаря „Точно с мислене не знам дали става, но може да опитате“

Няколко месеца по-късно, взирайки се в монитора на допотопните тогава видеозони, мърмори под нос: „Брех, от много мислене двойна работа ми докарахте.“ Близнаци…

  • Отивам на гинеколог да констатира бременност. Докторът ме поглежда и пита:

– Какво става?

– Ами, бременна съм, според теста.

– Хайде, събличай се от кръста надолу, само да сложа презерватива и те почвам.

След минутка се успокоих, че презервативът се слага на вагиналния ехограф…

  • По време на секциото: „Сега, като съм отворил корема, съм длъжен да огледам нещата. Виждам тук един прекрасен далак…“
  • Трето секцио. Младият симпатичен доктор се навежда над мен, както си лежа на операционната и замислено ми предлага: „Дали да не вземем направо да ви сложим един цип?“
  • След 10 часа в предродилна зала, вече ни мога да напъвам, нито искам, не чувам, не виждам, само си давам сметка, че акушерката скача върху мен като опитен кечист. Мъжът ми, който присъстваше на раждането, по едно време нададе победоносен вик: „Ето! Излизаааааа!“, след което млъкна рязко. Че излезе, излезе. Обаче чувам ошашавеният ми мъж леко истерично да пита: – Докторе, ама защо му е толкова голяма п*шката?!!!! Докторът: – Защото е момиче!

Щях да припадна от хилеж, ако имах сили, не само защото мъжът ми взе пъпната връв за пишленце, а и защото толкова исках момиченце, напук на всички „супер ясно показващи всичко“ видеозони и пълната увереност на доктора, че няма как да не е момче.

Акушерките разказват:

  • Влиза при мен пациентка, бременна:

– Добър ден. С контракции ли дойдохте?

– Ами, не. С автобуса.

  • На визитация сме при родилките. Решавам да ползвам новата терминология:

– Мили дами, време е да се вертикализирате. (С други думи да се изправите и раздвижите)

Какво намирам след 10 минути? Една от тях, родилка от предната вечер, се опитва да направи челна стойка в леглото… Оказа се инструкторка по йога.

Пациенти – хулигани

  • След няколкодневни „мъки“ /без никакви болки и контракции/ и неколкократно ходене до Шейново, откъдето ме връщаха, щото установяваха, че нямам болки и контракции – нещо, което и аз знаех отлично –  накрая се запънах в средата на двора с цигара в уста и казах, че вече е наложително да родя, щото са минали 10 дена от термина и не мога повече да търпя моя хубавец да излезе наяве. Исках да раждам нормално, а докторите искаха секцио. Аз не давах секцио, и исках нормално. И така, след три дни в опити на слагане на хапчета за предизвикване на контракции, разходки по двора, принудително пукване на водите и т.н. подробности ….. понеже нищо не се получаваше, се качих в операционната и седнах на масата. Дойде анестезиолог. Опита се да ми сложи епидурална упойка около 36 пъти. На 37-мия се обърнах, хванах го за гърлото, започнах да го душа и му казах, че ако на следващия път не уцели /имала съм била шипове/, ще бъде мъртъв, а аз дори и в затвора няма да ида. Тогава той се развика, че се отказва и да викат друг специалист. Тогава влезе Исус – моят спасител доктор. Жалко, че не му помня името. Сигурно така е трябвало. Помня обаче на шефката, на която съм й обещала един ден като имам време да я вкарам в затвора. Та влиза моя Исус, вижда ме като разярена тигрица как душа анестезиолога, грабва ми досието, чете и се разкрещява как колегите му са убийци и е трябвало още преди три дена да бъда оперирана по всички 10 точки …. некви си там техни неща. Слага си престилката и на бегом ме изстрелват на операционната маса. Вади ножа и таман да го забие в корема ми, се усеща, че не са ми сложили чаршаф и виждам всичко. Пипа ме по крака гузно и пита дали усещам нещо. Аз му отговарям, че си усещам всичко. Пак се разкрещява. Вдигат ме. Той ми бие някаква упойка. Слагат ме, връзват ме здраво, защото от многото упойки, започвам да подскачам на метър от масата, както съм си легнала … Пълно шоу. В следващия момент, докторът едва изчакал да ме хване малко упойката реже, вади детето, което аз виждам като негърче и започвам да се чудя кога аджеба съм била с чернокож. Преди да си тръгне докторът, моят Исус, от залата и да ме остави в ръцете на девойките да ме довършат, идва до мен и ми казва: Мойто момиче, това да ти е първото и последно раждане! – Защо бе докторе, питам аз! „Защото нямаше разкритие дори и сантиметър. Имаш толкова стегната мускулатура, че и посмъртно нямаше да се отвори. Друг път не си прави тези експерименти, чу ли? Ти си родена за друга работа, мойто момиче, а не да раждаш!“ (отсега предупреждавам мъжете читатели, че няма да издам коя е дамата)
  • Петгодишният ми син, успя да си счупи и двата крака в рамките на една година. При второто счупване, вече отработил процедурата в Пирогов, влиза смело в лекарския кабинет и казва на доктора: „Искам от синия гипс да ми сложите!“ А докторът му отговаря: „Че ти си цял рецидивист, щом и от гипс разбираш.“

Черен хумор:

  • На визитация сме, на 2 легло в 4-а стая лежи баба Дона, на около 86 години.

Докторът: – Бабо Доне, като идвах на работа днес се сетих за теб.

– А, как така бе, докторе?

– Чух, че бие камбаната.

Следваща стая:

– Как съм, докторе?

– Добре си, добре…. И носи много здраве на д-р Кузманов (който е починал).

  • Аз – студентка, в операционна сме. Вадят апендицит.

Още с апендицита в инструмента, лекарят се обръща до най-близката колежка с думите :

– Имаш ли котка, да ти го дам?

Тогава за сефте видях как някой припада като на анимационен филм :)))

  • Военен лекар след обстоен преглед: „Бъбреци е, но аз на тази лекция не съм бил.“ (това го мислех за виц, но дамата се кълне, че е истинска случка с неин приятел)
  • Периодично си втълпявам, че имам рак. Ама съм медицинска сестра и повечето лекари в болницата ме познават, та следя и да не ходя на преглед при един и същ, че ме майтапят после. След поредната мамография слизам в рентгена със снимките и там ги показвам на дежурния. Той ги гледа и казва: Не е добро качеството, ама вчера докараха нов мамограф, още е с найлоните ела да те видя на него. И аз, вече уверена, че той е видял нещо, ама мълчи, тръгвам като на заколение. И почвам да си разправям одисеята, при този ходих, вторият ме преглежда, третият ми прави скенер. И той ме преглежда и ми казва:

– Виж, ако искаш да си показваш циците, продължавай да обикаляш по прегледи. Но иначе да знаеш, че нищо ти няма.

  • Подготвят ме за операция на апандисит, правят ми кардиограма. Аз съм с мрачно настроение, а лекарите и сестрите, докато си вършат работата, разправят всякакви вицове и шеги. В един момент ми стана много смешно и се засмях и аз, а единият лекар с престорено сериозен тон ми казва: – Недей се смя сега, да не ти излезе после смешна кардиограма.
  • Действието се развива към 2001 година, ние завършваме училище, бал, кандидатстване за университет. Моя приятелка има безперспективна връзка и съмнения за бременност. Отива на гинеколог. Минава прегледа. „Бременна сте“, казва докторът. Тя изтръпва и главата й почват да бушуват възможни решения на ситуацията. След няколко мисли време, докторът: „Майтапя се! Виж как ти олекна и си щастлива сега“.
  • Годината е 1990, Шейново. Моята съквартирантка кара стаж за акушерка. Чула една женица онези градски легенди за промивки с топла вода и оцет след секс за предпазване от забременяване, ама вместо две лъжици оцет – разбрала две чаши оцет на литър вода …. Отива горката на преглед, едва си стои на краката и се примолва на акушерката да я вкара по-бързо! А докторът отваря вратата на кабинета и с цяло гърло, пред всички чакащи – “ Къде е оная с маринованата вагина?“
  • Отиваме, по соц-време с моята приятелка и колежка при ведомствената гинеколожка. Бяхме настинали, със съответното течение. След като прегледа и двете, лекарката възкликна: „Вие да не би да сте били при един и същи мъж?“
  • Моя приятелка и уважавана невроложка, изнася лекции, много е готина и си има приказка със студентите. Двама от нейните момци-студенти отиват на стадион Юнак през август и си купуват пълна екипировка за ски и ски – на супер разпродажба. Решават да си изненадат гаджетата (живеели заедно на квартира двете двойки) – на влизане във входа се обличат с новите придобивки, слагат и ски обувките, ските на рамо и гордо, гордо чаткат по стълбището към къщи. Показва се ЦРУ-то на блока – диво и заядливо бабЕ и започва да чучуниже: Ама какъв е тоя шум, това тропане?! Единият сладур се обръща и я перва със ските от рамото… Нелепо и за ужас на момчетата – бабата се плонжира и не помръдва …. Момчетата, ужасени от станалото побягнали, ама поне викнали Бърза Помощ! Три дни бабето го няма, те притеснени звънят на  докторката за помощ! Откриват бабенцето в Пирогов, на 10-тия етаж, в травматологията. Метат нашите хубавци белите престилки и бегом в Пирогов. Там обясняват, че са само втори курс, ама си мечтаели за ортопедия и травматология! Може ли да влязат и да разгледат  Старшата, млада и готина, веднага ги запознава със случаите … Стигат до стаята на клетото бабЕ и старшата казва – Ама тука сега не можем да влезем! При пациентката има психиатър! – Е как, защо, нали е травматология – какво й е? – Абе паднала е женицата във входа, пукната е само шийката на ставата. – А защо психиатър? – Е, как защо?! Бабата се кълне, че са я бутнали скиори? Вие да сте виждали скиори през август?
  • Моя колежка и добра приятелка е нощна смяна в частна клиника, където по правило пациентите са строго перспективни. Обаче нея вечер се случило едно 95-годишно бабенце оперирано. И тъй като е рискова пациентка, докторът казал: „Аз живея срещу болницата. Ако има нещо, звъниш и идвам веднага.“ И посред нощ мониторът пищи на асистолия…. демек на умряло. Хуква горката през глава, гледа права линия на монитора и бабата клепа отдолу. Нашата я хваща и я разтърсва: „Как си, бабенце? – Добре съм. – Абе, как ще си добре? Ти си умряла!“ И хуква веднага, набира доктора и му предава ситуацията буквално. А той: „Хайде сега, моето момиче, иди и намести електродите на пациентката.“ А тя ми вика: Значи, по-голям срам в живота си не съм преживявала.

Можете да споделите в коментарите и вашата забавна докторска случка  Със сигурност имате някоя такава в семейната история. Умишлено изтрих всички имена – и на лекарите, и на пациентите.

Последно променена в Сряда, 08 Февруари 2017 17:20
Прочетена 5233 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

Facebook

My totally cool grandson :) #grandson #babybobby #mamaninja

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на