Катарзис

Първата история вече е споделена в Будоара. Пристигна написана на английски, което не ме учуди чак толкова, защото от всичките ми 48 хиляди посетители досега (никак не е зле за пет месеца, благодаря ви, читатели и най-много благодаря на всички, които споделят публикациите ми!), около 10 000 са ситуирани извън България. Но повече ме учуди не факта, че е написана на английски, а че е на толкова висок стил! Признавам си, дори си направих труда да пусна пасажи в Гугъл, защото се усъмних, че е преписана отнякъде! Но не е. Дали е истинска история? Лично аз й вярвам. Истинска или не, е забавна. И така, приятно четене!

Автор: Predator

Превод: Мария Пеева

Темата за катарзиса винаги ме е интересувала. Овладяла съм до съвършенство изкуството да намирам съвсем логични извинения пред себе си. Рядко изпитвам необходимост да пречистя душата си. И все пак, когато попаднах на поканата да се изповядам анонимно, с удоволствие влязох в ролята на набожна католичка, която търси изкупление. Животът придобива съвсем различни оттенъци, когато го облечеш в думи и имам чувството, че ще се опитам да преинача истината, за да я скрия от себе си. Съвсем неволно, разбира се. Прекалено съм самоуверена за нещо различно. След това въведение може би очаквате нещо твърде пикантно. Може би. Аз съм майка, която живее в хубав квартал, с мил, успешен съпруг и идеално дете. Съседките ни са консервативни госпожи, които рядко биха те осъдили (освен в случай че гардеробът ти не е в тон с модните за сезона цветове) и чийто живот кръжи около воденето на децата на частни уроци, спорт и куп дейности, които запълват иначе съвсем непродуктивното им съществуване чрез Нетфликс и геймърство. Малко над 40 съм, да започнем оттук. Преди известно време бях на гости у приятелка, която празнуваше голямата спортна победа на сина си, събитие, което бе отразено в пресата. Той е на 23 години. Сещате се накъде тръгват нещата Докато избирах музика на компютъра й, един от приятелите му седна до мен, сложи ръката си на моята (аз държах мишката) и ме погледна право в очите с думите: „Нека да избера заедно с теб.“ Познат ви е този поглед. Откровеният, дързък поглед, който казва: „Ще те скъсам.“ Прикрит зад лукава усмивка и уважителна дистанция. Престорих се, че не забелязвам и по-късно споменах пред приятелка как МИЛФ културата (МИЛФ – от англ. Mum I’d Like to Fuck – „Мамче, което бих опънал“) създава цяла орда от младежи, които не си знаят мястото. Как не го е срам? Избягвах го до края на вечерта. Очите му обаче не слязоха от мен и той постоянно ме следваше. Безсрамник! Пред съпруга ми! Не е нужно да обяснявам, че не се отказа. Намери ме във фейсбук и продължи, докато се сприятелихме, срещнахме и минахме всички прегради на здравия разум и приличието. Аз го допуснах. Всичко, което сте чели в онези модни романчета, които граничат със софт-порно… не е достатъчно. По-горещо е от най-дивото ви въображение. И все още продължава. Този екшън може да се разказва още поне сто страници, но исках само да отворя вратата, зад която се крие греха и… О, Боже, как обичам да съм грешна!

 

Благодаря ти, Predator! Очакваме и продължение :))) И все пак, имай си едно наум, защото младежите обичат да споделят победите си. :)))

 

 

Снимката е от „Отчаяни съпруги“ – един от топ любимите ми сериали, който превеждах с огромно удоволствие преди време.

Последно променена в Понеделник, 06 Февруари 2017 11:14
Прочетена 1023 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

Facebook

My totally cool grandson :) #grandson #babybobby #mamaninja

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на