Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Българче да се наричам

Автор: Мария Пеева

В едно африканско племе хората били все гладни, тъжни, недоволни и вождът решил малко да ги вдъхнови. Обявил, че всеки месец ще има състезание кой бяга най-бързо и победителят ще получи за награда 1000 кокосови ореха. Хората се въодушевили и всички почнали да се готвят за надбягването.

Победил Мбаса, най-бързият и силен младеж в племето, но вождът му казал:

- Браво, Мбаса, много се радвам за теб, само че баща ти вече си има доста кокосови орехи и затова не може да получиш награда.

- Нали тя е за най-бързия бегач? – попитал Мбаса. – Защо не казахте, че състезанието е само за онези, които си нямат кокосови орехи?

- Но ти се състезавай колкото искаш. – казал вождът. – Не те спирам, защото ще ми кажат, че не съм справедлив вожд. Просто не мога да ти дам наградата.

Мбаса се обидил и избягал в племето в Горните земи, където наградата се дава според заслугите, а помощите - според нуждите. 

На следващия месец на състезанието победил Нгаса, вторият най-бърз и силен младеж в племето.

- Браво, Нгаса, казал му вождът.

- Аз ще получа наградата, нали? Моят баща няма много кокосови орехи.

- Така е, няма. Но ти си много млад. Още нямаш 14 години. Състезанието е за младежи, а ти си още дете.

- Аз победих по-големите честно и почтено! Защо ме пуснахте да се състезавам, след като съм твърде млад?

- Но ти се състезавай колкото искаш. – казал вождът. – Не те спирам, защото ще ми кажат, че не съм справедлив вожд. Просто не мога да ти дам наградата.

Нгаса, естествено, също се обидил и избягал в племето в Долните земи, където наградата се дава според заслугите, а не според годините.

На третия месец в състезанието победил Квама, третият най-бърз и силен младеж в племето.

И той обаче не успял да получи наградата. Оказал се твърде стар за нея – на цели 19.

- Щом си на 19, вече си мъж. - обяснил му вождът. – Състезанието е за младежи.

Квама го изгледал злобно, плюл си на петите и отпрашил в неизвестна посока да търси по-справедливо племе. Дали е намерил, дали по пътя го е схрускал лъв, и до ден-днешен не се знае, но повече не се чуло за него. Може да е стигнал чак в далечна България и сега да рита за „Левски“.

На четвъртия месец никой не дошъл на състезанието. Който можел да бяга, избягал накъдето му видят очите, и останали само онези, които няма къде да отидат. На тях дори не им се напъвало в жегата, след като така или иначе никой няма да получи наградата. Вождът почакал, почакал и вдигнал рамене.

- Ако щат. Късаш си задника от работа да им направиш нещо хубаво, тях ги мързи да мръднат. За какво да се напъвам? Неблагодарен народ, ей!

Така си казал той и седнал да изяде един кокосов орех. И без това вече се чудел какво да ги прави.

****************

България е страна, в която децата са защитени със Закон за закрила на детето. В него е включена и една специална категория деца, на които всички ние особено се радваме – децата с изявени дарби. Това са нашите млади спортисти, академици, поети, художници, които разчитаме един ден да станат велики хора, за да пишем статуси във Фейсбук с хиляди усмивки и споделяния – „Българин откри лекарство срещу Алцхаймер“ или „Браво, Гриша!“. Иначе казано – те ще са хората, които ни вдъхновяват, допринасят за развитието на страната, а може би и на човечеството. Това са децата с изявени дарби.

За да се насърчават тези деца не само с потупване по рамото, но и материално (всички знаем, че специалните дарби трябва да се развиват, което е свързано с огромни разходи), има най-различни механизми – стипендии и програми, за които тези деца се класират според резултатите си от определени състезания – където се състезават само най-изявените от изявените. Член трети от Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на децата с изявени дарби гласи, че право на закрила има всяко дете с таланти в областта на науката, изкуството и спорта. На практика обаче се явяват следните казуси, които по-горе ви описах в „африканската“ легенда.

Ако детето е от частно училище, то няма право на такива поощрения. Напомням ви, че това не са социални помощи или детски надбавки. Това са парични награди за постижения в престижни състезания, до които частни ученици биват допускани. Излиза, че частните ученици имат право да се състезават, но нямат право да побеждават. Ако не ги допуснат до състезанието, ще е дискриминация. Затова ги допускат, само че не им позволяват да получат награда. И по някаква странна логика на МОН, това вече не е дискриминация, а е съвсем в реда на нещата.

Интересен е случаят с Андрей Петров, който провокира и тази статия. Андрей е стипендиант в частно училище, защото и в България, за щастие, има частни училища, които отпускат стипендии за надарени деца. Заедно с училищния си отбор той спечели баскетболен турнир, но не успя да получи наградата, защото е частен ученик. Интересно ми е, ако идеята на наградата е да е финансова подкрепа за семейството, защо по подразбиране се приема, че в държавните училища учат само бедни деца, а в частните – само богати? В държавните училища учат и много деца, чиито родители могат да си позволят такса за частно училище, но са предпочели държавно. В частните пък учат и доста стипендианти. В Американския колеж в София повече от половината деца взимат стипендия в различен размер според дохода на родителите. Далеч не всички са от богати семейства. Вижте какво написа вчера Зарина Филева, директорката на училището, в което учи Андрей:

Днес съм тъжна и много ядосана! Мисля, че повечето от Вас разбраха, че през пролетта нашите ученици станаха 4-ти (!!!) по баскетбол в България. От много години софийски ученически отбор не е успявал да влезе в "четворката".. Е, нашите момчета успяха - без резервен отбор, с много хъс, упоритост и умора... Андрей Петков беше най-добър реализатор на турнира на ученическите игри по баскетбол (означава, че е вкарал най-много кошове) и получи от организаторите награда - стипендия за 1500 лв. за следващата учебна година. След като родителите му подадоха необходимите документи към МОН.... - получиха ОТКАЗ! Анди се оказа, че няма как да бъде даровит, защото учи в ЧАСТНО училище - нашето училище Увекинд. И преди да скокнат разни хора и да кажат, че той е син на богаташи, които са си дали детето в частно училище (нека им), ще спомена, че той е част от обикновено, прекрасно семейство и учи в Увекинд безвъзмездно, защото е много даровит! Качвам и отказа на МОН - смятам, че това е дискриминация на едно страхотно и много даровито момче! И ми се иска да знам къде все пак ще отидат тези 1500 лв.? Ние бихме били благодарни ако ги получи следващият по успех в турнира..., но май не вярвам..

Анди, ние те обичаме и вярваме, че те очаква страхотно бъдеще! С или без тази стипендия!
20992998 1341692255929050 7826392707193643837 n

Но това далеч не е единственото недоразумение. Вземете например наградите за математиците. В Наредбата е отделено специално внимание на нашите гениални състезатели. Обаче колко от децата медалисти от международната олимпиада или балканиадата ще вземат стипендия? Отборът ни е съставен изцяло от деца в 11-и и 12-и клас, тоест тези, които имат шанс да спечелят стипендията, няма да имат право на нея така или иначе, защото ще са навършили 18 години, а в условията е задължително да са под 18. Това е наредба в държава, където образованието е до 12 клас и е съвсем нормално на 19 години все още да не си завършил училище. Също толкова обидно са отхвърлени и най-младите таланти – седмокласници и шестокласници, които се класират със златни медали на състезания, турнири и олимпиади за осмокласници, но им бива отказана стипендия, защото са под долната граница.

Какво излиза? Законът закриля децата, а Наредбата ги дискриминира. Едната ръка дава, другата прибира.

Нищо чудно, че са заведени десетки дела за дискриминация. Дано докато по тях се вземе решение, и нашите победители не хукнат към съседните племена, където наградите са наистина по заслуги.

Имаме ли право да им се сърдим, ако го направят?

 
Препоръчваме ви още:

Не са ни толкова много учителите 
Голямото тестване на тригодишните 
Печати, звездички и други емотикони

Последно променена в Четвъртък, 24 Август 2017 20:08
Прочетена 3528 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обидно

Обидно

12 Ное, 2017 Възпитание

Майка на 50

Майка на 50

25 Окт, 2017 Мама

Докога така

Докога така

10 Ное, 2017 Истории

Завистта с приятелско лице

Завистта с приятелско лице

08 Ное, 2017 Отношения

Двадесет минути разлика

Двадесет минути разлика

28 Окт, 2017 Истории

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери

"Непоносимите" майки и успешни…

07 Ное, 2017 Възпитание

Киселото грозде

Киселото грозде

19 Ное, 2017 Истории

Love.net или нашата история

Love.net или нашата история

19 Ное, 2017 Истории

Ти ще си добър баща

Ти ще си добър баща

18 Ное, 2017 Отношения

Не слушайте чужди съвети

Не слушайте чужди съвети

17 Ное, 2017 Възпитание

550 грама живот

550 грама живот

17 Ное, 2017 Актуално

Слънчице или Кралят Слънце

Слънчице или Кралят Слънце

17 Ное, 2017 Възпитание

Facebook